Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Каза ли господинът името си? — попита тя и бавно се изправи.

— Твърди, че е дукът на Гилинигам.

Дук? Алиса онемя. Това бе твърде необичайно, защото само много отчаян човек би си направил труда да дойде лично. Повечето изпращаха секретарите си или адвоката да получат необходимото. Когато баща й останеше без пари, той просто вземаше назаем, но отказваше да напусне игралните маси. Тя се помоли този път причината да е друга.

— Мислиш ли, че наистина е дук? — попита тя, като разчиташе на мнението на Пъркинс.

Икономът помисли малко и после отговори:

— Носи скъпи дрехи и се държи с подобаваща арогантност. Създава впечатление, че би трябвало да го очакваме. Но пътува сам, без придружители.

Странно, помисли си Алиса.

— Благодаря, Пъркинс. Ще го приема веднага.

Тя мълчаливо последва иконома към фоайето. Спря се за малко пред вратата на салона, за да потисне обзелото я неутолимо желание да се обърне и да избяга. Пое дълбоко въздух, после кимна и Пъркинс отвори вратата. Алиса влезе безшумно и застана на прага. Остана незабелязана, докато вратата се затвори зад гърба й. В този момент дукът се обърна — очакването в погледа му се смени с изненада, последвана от въпросителен израз.

Алиса едва чуто въздъхна, когато напълно осъзна какво вижда пред себе си. Елегантният мъж в салона не приличаше на никого, който бе виждала преди. Мъжественото му присъствие сякаш изпълваше стаята и младата жена осъзна как, почти неприлично, се бе втренчила в бронзовото му лице с неприкрито възхищение.

Той беше висок, с впечатляващо широки рамене и мускулести крака. Беше облечен в безукорен двуреден редингот, в модерния за времето сиво-син цвят и бяла риза с висока яка. Изящното шалче около врата допълваше тоалета му, кожените бричове прилепваха плътно към краката и подхождаха идеално на лъщящите от чистота ботуши. Косата му бе ниско подстригана, катраненочерна, леко къдрава към краищата. Той направи няколко крачки към нея и Алиса бе като хипнотизирана от особените му сребристосиви очи.

Наистина е красив, каза си младата жена. Той изглеждаше толкова различен от останалите мъже, с които обикновено си имаше работа баща й, че тя почувства странна увереност — бе сбъркала в преценката си за неговото посещение.

Алиса се отърси от вцепенението, което елегантната му фигура бе предизвикала, и се опита да говори спокойно:

— Добър ден, Ваша светлост. Виждам, че Пъркинс ви е донесъл нещо за освежаване. — Тя грациозно наведе глава към полупразната му чаша. — Желаете ли нещо друго?

— Очаквах виконт Мългрейв. — В тона на мъжа пролича моментно объркване. — Но ако той не е тук, бих могъл да се срещна с управителя на имението.

Алиса замръзна. Ако той искаше да се срещне с управителя, то наистина ставаше въпрос за дълг от страна на баща й. Тя несъзнателно въздъхна, но бързо възвърна хладнокръвието си, защото дукът я наблюдаваше съсредоточено.

— Последвайте ме, ако обичате. — Младата жена се завъртя на токовете си и тръгна с преднамерена царствена походка към вратата.

Цялото й същество излъчваше презрение и нетърпение да изпълни по-скоро неприятната задача. Дукът дори не успя да си поеме дъх, за да възрази, когато тя вече беше излязла от стаята.

— Какво, по дяволите, става? — изкрещя той, постави чашата върху полицата над камината и забърза след Алиса.

Пресече огромното фоайе с няколко широки крачки и се изравни с младата жена тъкмо когато достигна тежката врата на залата за гости. Тя отвори с артистичен жест и влезе в стаята, без да се интересува дали дукът я следва.

Алиса се отправи решително към махагоновото бюро и извади чифт очила за четене с позлатени рамки и счетоводна книга. Постави очилата на върха на носа си и заговори с възможно най-студения си глас:

— Предлагам да свършим работата по най-бързия начин, Ваша светлост.

Дукът продължаваше да стои на прага и внимателно оглеждаше стаята, като не вярваше на очите си. Последните слънчеви лъчи проникваха през открехнатите завеси и проблясваха върху златото. Беше невероятна гледка: дългите дървени маси, разположени до стените, бяха съединени и върху тях беше наредена златна, сребърна и бронзова посуда. Към центъра на залата имаше още шест подобни реда от маси, върху които блестяха изключително ценни предмети, произведения на изкуството от минали векове и страни на света. Необикновени китайски вази бяха накацали на една от тях, прекрасни византийски бокали украсяваха друга.