Хаим Оливер: Фалшификаторът от черния кос

— Вие ли се мярнахте завчера пред нас, когато Ели и аз се качвахме на скалата?

— Да, когато открихте Фернандес.

— Така и предполагах…

— Виждаш ли, и Фернандес дори не можах да намеря, толкова съм непохватен. А исках само да разузная какво има в скалите, преди да съм пуснал Тони от болницата.

— Значи той не сам…?

— Разбира се, „избяга“ с мое знание още вчера следобед, веднага след блестящия ти експеримент с Тони пред Големия шеф. Впрочем идеята беше на Големия шеф. Не е лоша, нали?

Чудесна е — си помислих. Ето че сега Тони се превръщаше в глупавата патица, която връзват пред гюмето, а аз — в още по-глупавата гъска, която каца до нея, за да бъде простреляна в упор.

— И аз хукнах подир Тони като последен хапльо — казах.

— Не — отвърна Мирски сърдито, — ти тръгна подир него като умен и смел разузнавач. Хапльо беше Кръчмаров, че хукна по тебе. А що се отнася до твоя нюх и до способността ти да мислиш логично, трябва да ти кажа, че онази твоя схема за движението на парите от Тони до Патриция беше забележително вярна, като изключим от нея само главния герой. Махни от нея Фернандес и Голдсмит, сложи вместо тях доктор Кречмър и Кети Браун и всички фигури се наместват върху таблото и картинката става ясна.

— Другарю Мирски — припряно запита Добрев, — може ли един въпрос, който не ми дава мира? Как открихте загадката с тия пусти червени и сини чанти?

Мирски се засмя:

— Знаете ли онзи анекдот за Конан Дойл, дето пристигнал в една малка провинциална гара и един носач го посрещнал веднага с думите: „Добре дошъл, мистър Дойл?“ Не? Чуйте! Удивен от този ненадеен поздрав, бащата на Шерлок Холмс запитал носача как тъй е познал в един обикновен пътник с обикновени дрехи и обикновени обувки прочутия писател. Носачът дълбокомислено започнал да обяснява: по лондонската кал на обувките, по извивката на яката на палтото, ушито от еди-кой си лондонски шивач край Чаринг Крос, по бастуна, който е протрит по особен начин, и тъй нататък, и тъй нататък. Поразен от тази демонстрация на дедуктивния метод, присъщ само на неговия герой, Конан Дойл сметнал, че в лицето на този прост провинциален носач той е открил живия Шерлок Холмс. Накрая обаче носачът заявил: „Но освен това, сър, аз прочетох името ви върху етикетчето на вашия куфар“. Така и аз с тия червени и сини чанти. Аз чисто и просто намерих в синята чанта на Кети Браун касова бележка за продажбата, извършена същия ден в кооперация „Макаренко“. Знаете, че продавачките механично пъхат тия бележки в стоките. Отидох в магазина, поразпитах. Продавачката си спомняше много конкретно, че една синя чанта е била купена от някакъв мъж с очила, който говорел завален български. Оттам до червената чанта в камъша имаше само една крачка… Добрев, доволен ли си от отговора? Тюх, по-добре да не бях си признал, щях да си остана поне още известно време нещо като Шерлок Холмс!… Но хайде, стига сме бъбрили: оттатък има двама души, които ще ни се разсърдят, че ги караме да чакат.

Той отвори вратата към дежурната. Около масата, покрита с бутилка сливова, чашки, чинии с мезета и закуски, седяха Голдсмит и Фернандес и играеха карти.

— Джентълмени — каза Мирски, — виждам, че тук ви е добре, но няма как, помещението трябва да се освободи. И още веднъж моля да ме извините за безпокойството. Особено вие, мистър Голдсмит. Загубихте три дни от вашата почивка. Бих желал да ги компенсирам, като ви поканя да бъдете мой гост в София. Данкин, преведи!

— Чакайте! — извиках. — Имам един важен въпрос към мистър Голдсмит.

От дълбочините на джобовете си измъкнах една стодоларова банкнота, онази…

— Мистър Голдсмит, при вашия разпит след убийството на Лорда вие обвинихте полковник Мирски в некоректна постъпка спрямо Лорда, Държа да ви съобщя, че смяната на двете банкноти в квартирата на улица „Марица“ 12 направих аз, а не полковник Мирски, който не е и подозирал какво върша. Ето тази банкнота взех аз от ателието на Лорда. От нея започна всичко, дори смъртта на Иван Бонев. Сега, когато знаем всичко, можете ли да ми обясните как се е озовала тя в ателието и то сред гравьорските прибори? Тя е фалшива.

Робинзон Голдсмит, дебел и бавен, взе банкнотата, повъртя я замислено между пръстите ся, сетне я сгъна на четири:

— Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми я подарите — каза той с дълбокия си бас. — Тя, мистър Карлов, е от времето на съвместната ни работа с Лорда. Той си я пазеше за спомен, а, мисля, и като предупреждение, нещо като ония удивителни знаци при опасните завои на шосетата. Той бе дал дума на своя приятел от Донерхаузен никога вече да не фалшифицира пари… Нека сега тя ми остане като спомен от него. А може би дори и като предупредителен знак. Разрешавате ли?