— Николай — попита загрижено Мирски, — ама ти май сериозно се обиди!
Измъкнах се от креслото, опитах се да покажа бодра физиономия:
— Другари — рекох, — аз ще си направя изводи от моето поведение в това дело и…
— И какво? — извика Мирски. — Оставка и други конкретни глупости? Та не разбираш ли ти, дявол да те вземе, че най-важното си свършил ти, че без тебе никога нямаше да пипнем Кръчмаров? Та ТИ, само ТИ откри Тони. На никого от нас никога и наум нямаше да дойде да тръгне по следите на този малоумен… Добре де, не се сърди, не е малоумен, гений е той, този твой приятел! Но и по дирите на такъв гений никога нямаше да тръгнем. А в основата на всичко лежи той.
Мирски сложи ръце на раменете ми и се усмихна с малките си проницателни очи.
— А ако нещо съм сбъркал пред тебе, прощавай! Но повярвай ми, направих го само заради моя приятел Лорда. От начало нямах намерение да ти се бъркам, честна дума…
— А по-късно?
— По-късно… — Мирски отпусна ръце и заговори по-скоро на себе си, като непрекъснато бършеше врат с шарената си кърпа. — Знаеш ли, Николай, кога реших, че трябва да се намеся? Когато видях Лорда мъртъв. Тогава разбрах, че имаме работа с един много сериозен противник. И останах във Варна.
— Не сте пътували до София, така ли?
— Не, разбира се. Тук си бях през цялото време. Вървейки по твоите следи, аз същевременно се движех и по следите на престъпника. Ти имаш забележителен нюх, Николай, само че правиш прекалено прибързани заключения и не се стърпяваш да задържаш хората. Но затова си само на 26 години. След десетина години никой няма да смее да ти излезе насреща. Искаш ли да се обзаложим?
Не исках, само скромно наведох очи, а капитан Добрев ентусиазирано ме затупа по гърба. Трябваше да отвърна с нещо на тази серия комплименти. Казах:
— Но вие също избързахте с арестуването на Робинзон Голдсмит, и то много правилно.
— Ами, да. Трябваше да успокоя предполагаемия истински убиец и да му дам свобода за по-нататъшни действия. Това беше рисковано, но ако не бях арестувал Голдсмит, Кръчмаров щеше да офейка, просто щеше да си замине с първия самолет, необезпокояван от никого, а аз нямах никакви законни основания да го спра. По същия начин добре дошло ми бе и арестуването на Фернандес.
— Затова ли съобщихте, че Стефана е мъртва?
— Разбира се. Това успокояваше още повече убиеца, макар че наистина до настоящия момент Стефана не е проговорила. Продължава да е в безсъзнание и Кети Браун. Много лесно се хвана Кречмър на моя трик. Така клъвна той и двете ми забележки да се отворят границите за него, а ти да претърсиш ателието на Тони.
— Кога заподозряхте Кречмър?
— За първи път, съвсем бегло, при разпита му в поликлиниката. Искайки да мине за лекар, макар и ветеринарен, той се изпусна да каже, че намерил Лорда със забита в сърцето кама. Спомняте ли си? А Лорда бе промушен вдясно от сърцето. Една елементарна грешка, която един лекар няма да допусне. Аз се наежих. Втория тласък даде лейтенант Данкин, който забеляза странния акцент в неговия изговор. Този пусти акцент, колко ме мъчи той, докато ти, Николай, не ми каза за псувнята. Тя реши много неща. Колкото и да е тъжно, не само първите думи, които чужденците научават у нас, са ругатните, но и единственото нещо, което нашите емигранти в чужбина не забравят от своя език, е псувнята. Но и това още не беше достатъчно. Кръчмаров трябваше да бъде заловен на местопрестъплението и затова го подтикнах да тръгне по следите ти до ателието на Тони, като ти заповядах пред него да претърсиш скалите. Беше рисковано, но както си се убедил сам, ние взехме всички предохранителни мерки.
— Как обаче вие стигнахте до ателието преди мен?
— Много просто: чрез Блек бърд.
— Нима и вие знаехте, че Тони е блек бърд, сиреч черен роб?
— Не, далече бяхме от тази мисъл. Но ние узнахме, макар и късно, че в недалечното минало село Захариево се е наричало Черно бърдо, по наименованието на скалата, в която Тони бе устроил своето ателие.
— Блек бърд — Черно бърдо — село Захариево — изредих аз и горчиво се изсмях: беше ми ужасно криво. — А говорите, че имам нюх…
— За тия неща нюхът не помага — каза Мирски. — Знаеш ли например колко стъпала има стълбището на твоето жилище?
— Ох, не ми говорете за стълбища!
— Стъпалата трябва да се броят. Това направих и аз — поприказвах с председателя на селсъвета и разбрах какво е Блек бърд. Лордът, който страдаше от склероза, в онзи миг навярно не се е сетил как е на български „черен“ и е написал „блек“, а да довърши втората дума не му останало време, затова и „бърдо“ си остана „бърд“. Веднага след като попълних кръстословицата, аз поех нагоре към Черното бърдо.
Читать дальше