Хаим Оливер: Фалшификаторът от черния кос

— Наистина ли възнамерявахте да сторите нещо конкретно за вашия син? — продължи разпита Мирски.

— Не зная… може би… Бях много объркан. От една страна, имах желание да му помогна: жал ми беше за него и дори въпреки уродливостта му бях малко горд, че е унаследил моите художнически способности… Неговите бяха изключителни, да, просто изключителни… От друга страна пък ме възпираше Патриция, която не знаеше нищо за моята първа женитба и за Тони… Точно по това време работите ми в клиниката вървяха лошо: богатите американки престанаха да дават кучетата си на маникюр, защото тъкмо това правим там… Открити бяха по-модерни заведения. Бях пред банкрут. Едва тогава за първи път ми мина през ума, че мога да използувам дарбата на своя син. Утешавах се, че тя ще послужи не само на мен, но и на него. Отначало смятах да го взема в Америка и там да работим заедно, сетне се разколебах — в Щатите опитната полиция би открила фалшифицираните долари много по-лесно и по-бързо от която и да е друга полиция в света. Готов бях да се откажа. Край на колебанията ми сложи Кети Браун, която ми съобщи, че заминава за България с филмова група.

— Още тогава ли ви беше любовница Кети Браун?

— Близка приятелка…

— Разбира се, Патриция Джексън не знае нищо за нея.

— И надявам се, няма да узнае.

— И тъй, филмовата група заминава за България и вие я използувате да пренесе материали за Тони.

— Това не беше сложно — покрай цялата апаратура… Само хартията ми създаде повече затруднения. А аз, узнавайки още в Щатите от какъв характер е филмът, успях чрез Кети да подскажа на режисьора, че най-доброто място за техните снимки е село Захариево с околните скали. Това помогна. Още като видял Захариев, Режисьора решил, че няма по-подходящ декор за филма му от черните ридове и езерото под тях. Скоро след Кети тръгнах и аз. Оттук нататък беше лесно.

— Защо доведохте Патриция Джексън?

— За да помага при изнасянето на парите.

— Защо не живееше с вас в „Рубин“?

— От предпазливост. Все едно, имахме различни паспорти. Пък и заради Кети…

— Как влизахте в контакт със Стефана?

— Посредством Кети, с писма.

— С налепени вестникарски букви?

— Да.

— Знаехте ли къде е ателието на Тони?

— Да… почти. Сред тия скали аз като младеж съм прекарвал много дни.

— Опишете механизма на разпространяването на доларите.

— Стефана ги взимаше от Тони и в село Захариево ги предаваше на Кети, Кети на мен, аз пък на Патриция…

— В две еднообразни червени бански чанти, които си разменяхте.

— Да. Получавах празната, давах пълната.

— Да преминем сега към Лорда. Защо го убихте?

Кръчмаров отново свали очилата, дълго и замислено ги бърса:

— Вярвайте, никак не исках…

— Това ни е вече известно: той ви беше много симпатичен и прочие. Конкретно към въпроса: защо го убихте? И този път — по-подробно.

Мирски изрече последните думи съвсем тихо, но в гласа му прозвучаха нотки, които смразиха дори мен.

— Сам не зная как Лорда попадна по следите ми — отвърна Кръчмаров. — Това стана на двайсет и първи август. Бях получил от Кети голяма пратка, която трябваше да предам на Патриция. Срещата ми с Кети се състоя на плажа край автобусната спирка „Журналист“. Приех чантата и след това взех рейсовото параходче за Варна. Там, пред пристанището, ме чакаше Патриция. Аз й предадох пълната чанта, тя ми върна другата празна. Останах, докато Патриция мине през митницата, и успокоен се упътих назад. Тогава именно срещнах Лорда. Познах го веднага. Той ме попита направо — беше много груб — колко долара съм предал в червената чанта на русата жена и коя е тази жена. Срещата ме изненада толкова много, че в отговор не можах да измисля нищо убедително. Отвърнах, че в чантата има багаж, но той ми се изсмя и ме заплаши, че ако не му разкрия истината, ще се разправи с мен, както намери за добре. Познавах Лорда, познавах добре и неговата безпощадност… Пък и не знаех какво е видял и откъде ме следи. Сега предполагам, че от плажа при спирка „Журналист“, където е забелязал как взимам чантата от Кети.

— Точно така — каза Мирски. — А оттам той ви е проследил с моторница чак до Варна, след което е отишъл до село Захариево, за да поразпита за вас. Но защо го убихте?

— Бях изпаднал в истинска паника. Мислех, че ако Лорда проговори, всичко рухва. Страхувах се не само за себе си, но и за Стефана, за Тони, за Патриция… И за Кети. Обичам тази жена.

Кръчмаров изрече последните думи с толкова искреност, че ми стана още по-противен.