Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Как изглеждат тези мъже и кои са те? Те не излизат изпокъсани от гората и не носят разчорлена брада, която кара децата да бягат. Те не приличат на злобно плашило. Почти без изключение това са любезни, мили, контактни хора — поне когато са замислили нещо. Много малко деца са родени психолози, които веднага ги виждат през маската им. Твърде малко родители предпазват децата си, като ги просвещават своевременно и правилно.

Колкото поразително и малко известно да е, по-голямата част от половите деяния с деца и непълнолетни се извършват не от чужди хора, а от членове на семейството: от чичото, доведения баща, от собствения баща. Този кръг от хора има най-голямата възможност да си осигури съучастие поради непрекъснатия контакт с детето, познаването на особеностите му, поради доминиращото си положение, със заплахи или чрез облагодетелствуване. Затова тези деяния се разкриват (ако изобщо се разкрият) твърде късно, случайно или при скарване. Те стават навик и често клонят към редовни полови сношения.

Съдените за полови престъпления с деца се делят на три групи: преди всичко — младежи до 25 години без сексуален опит, посредствени, безволни, неуверени, търсещи контакт с незрели момичета; на второ място — педофили в зряла възраст (25 до 50 г.), най-често средно интелигентни, социално не съвсем добре вградени, несигурни, потиснати, сексуално незадоволени, невротични личности; на трето място са педофилите над 50-годишна възраст — дотогава безукорни и доста способни, но сега оглупяващи поради мозъчна атеросклероза, бедни на пориви, унили и потиснати мъже, с крехко либидо и намаляваща потентност.

При цялото разнообразие на предпоставките трите групи (в които естествено не могат да се вместят всички педофили), имат едно общо нещо: липсва им способността да установят и да поддържат с необходимата енергия партньорство със зряла жена. Тогава те престъпно посягат на слабото дете, с което могат да се задоволят, без да е необходимо да бъдат потентни или мъжествени. Повечето от мъжете, които посягат на деца, са напълно способни да извършат съвокупление и с жена. Мнозинството са женени и само 35% (Понделискова, Недома) имат нехармоничен брак, само че за тях децата представляват по-силен дразнител.

Немного различна от педофилията е геронтофилията — половото влечение към старци, т.е. към хора с изявени белези на телесен и духовен упадък (бяла коса, сбръчкана кожа, изтощение, болнавост и т.н.). Ако се изключат остарелите в любов брачни двойки, в основата на това отклонение е страхът от връзка с по-взискателен партньор от по-млада възрастова група.

Извращенията на човешката сексуалност са значително по-многобройни, отколкото досегашният преглед позволява да се предполага. Бихме само отегчили читателя, ако се опитаме да се спрем на всички авнормни прояви. Освен това всяко изброяване прокарва изкуствени граници. Едно отклонение преминава в друго, една и съща личност притежава винаги повече от едно отклонение. Така например известни са още: зоофилията 80 80 Зоофилията е по-широко известна като содомия (б.ред.). (склонност към сношение с животни — предимно у слабоумни хора, живеещи на село); копрофагията (възбуждане от ядене на изпражнения); клептоманията (влечение към кражба); пироманията (сексуално опиянение от подпалване), както и много други абнормности, чието отношение към половия живот често не е никак лесно да се разгадае.

В заключение ще се спрем на странните девиации, наречени трансвестицизъм 81 81 Трансвестицизъм — от trans- (лат.) — отвъд, и vestire (лат.) — обличам; болестна необходимост да се носят дрехи на другия пол (б.ред.). и транссексуализъм 82 82 Транссексуализъм — от trans- (лат.) — отвъд, и sexus (лат.) — пол; неспособност за самоидентифициране със собствения пол; понякога — желание за смяна на пола (б.ред.). . За карнавала жената с удоволствие се преоблича като мъж и мъжът — като жена. Това са безобидни шеги. Трансвеститът е обхванат от непреодолимо желание да носи дрехи на другия пол. Ако такъв мъж (това се отнася в обратния смисъл и за жената) се задоволява отначало само с представата, че е облечен като жена, започва да го тегли да носи поне дамско бельо. Един пациент донесе със себе си в болницата пълен куфар с комплекти. Той обува с удоволствие модни дамски чорапи. Някои си остават за цял живот такива и в такова бельо се чувствуват щастливи. Навън те не го правят, но скоро минават към пълно дамско облекло в дома си и започват да се гримират; те застават пред огледалото в този вид и се гледат ненаситно. Трансвеститът прилича на фетишист за облекло, който се възбужда и удовлетворява от обличането и носенето на всякакви дамски дрехи, като обикновено мастурбира. След това той временно губи интерес към женското облекло.