Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Спрямо себе си често пъти садистите са мекушави, сантиментални, чувствителни, лишени от твърдост и издръжливост. С унижаването на партньора те се опитват да си създадат чувство за превъзходство.

Въпреки че садизмът се среща предимно у мъже, не са изключени и жените. Много такива жени са фригидни; някои от тях намират удовлетворение, когато възбудят мъжа до крайна степен и след това не му се отдадат. Неудовлетворената сексуалност на жената може да се превърне също в омраза, отмъстителност, жажда за разруха, дори до садизъм.

Пасивната противоположност, негативът на садизма е мазохизмът. Двете девиации са насочени към един партньор и се допълват взаимно. Ако някой обича да измъчва и намери другиго, който с удоволствие позволява това, то ще бъде почти добър избор на партньор. Почти! Защото двойката получава толкова по-малко истинско щастие на тази абнормна плоскост, колкото повече се е отдалечила от същността на човешката любов.

Но да започнем пак с обичайните най-малки признаци на объркания полов нагон. Някоя жена обича да бъде грубо сграбчена, притисната и мачкана, за да чувствува силата и половия глад на мъжа. Може и трябва да почувствува дори слаба болка. По такъв начин незначителната болка се превръща в удоволствие. Мъжът също с удоволствие се оставя да бъде щипан и хапан от нея. Йохан Хадлауб написал около 1300 г.:

Ако обаче жената хапе до кръв и само за да може да я вкуси, тя е вампир, с който е по-добре да не се споделя леглото, а мъжът, който харесва това, е мазохист.

Как е произлязла тази дума? Леополд Ритер фон Захер-Мазох (1836–1895) е писал между другото обемисти романи, изпълнени с робска покорност спрямо властни, насилващи и жестоки жени. Наименованието на тази девиация е свързано с неговото име.

Накратко казано, мазохистът иска да изстрада това, което садистът би желал да причини. По тази причина той се нуждае именно от садиста като допълващ партньор. Двамата се удовлетворяват взаимно най-добре. Разбира се, всичко има граници. Инстинктът за самосъхранение се нарежда дори и в лудостта преди половия нагон. Понякога мазохистът мечтае дори за собственото си физическо унищожение, но в края на краищата не изтърпява мъченията, докато угасне животът му. Когато извратените действия стигнат твърде далеко, някой може да умре. Но тогава се касае за нещастен случай. Изтърпяването на бой, връзване, тъпчене, пробождане или горене доставя на мазохиста физическа наслада, стигаща до оргазъм, но чувството, че е роб или даже куче, безволно и беззащитно отдадено на студената, безмилостната жена, го задоволява още повече. За щастие повечето мазохисти се отдават напълно само на фантазията си или отреагират в писма до своята „господарка“. В тях те описват до най-малки подробности, по какъв начин биха искали да бъдат третирани, измъчвани, мамени, ругани, презирани и какви строги наказания и репресии трябва да получат за непослушанието си.

В ежедневието повечето мазохисти са взискателни и придирчиви, те имат самочувствие и в никакъв случай не се подлагат на кого да е. Тъкмо с това държание те провокират садистите и насочват вниманието им върху себе си.

При жените, чиято сексуална фантазия и в перверзията е много по-бедна от тази на мъжете, мазохизмът често се ограничава до абсолютна сексуална зависимост от един мъж. Той я мами, бие, използува и обижда; въпреки това тя му остава подвластна, не се освобождава от него и е готова да се пожертвува за него. Такива случаи все още не представляват девиация, тъй като е налице любов, макар едностранна, безразсъдна, деформирана и заплатена със собственото достойнство. При това възможно е с този мъж да е налице аноргазмия. Вижда се, че еротиката владее половия живот на жената чак до границата с патологията. Не бива обаче да се отминава обществения фон на това сексуално поведение на жената. Общественият ред, който прави жената зависима от мъжа, и религията, която й повелява „Той ще ти бъде господар“, я тласкат именно към мазохисткото поведение, все едно дали то ще приеме болестна форма или не.

Много често у една и съща личност се откриват едновременно садистични и мазохистични черти, като ударението се измества при различни ситуации и с различни партньори. В тези случаи се говори за садомазохизъм.