Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

ОПИПВАНЕ И ФРОТЬОРСТВО 79 79 Frotteur (фр.), der Reiber (нем.) — който се притиска (б.ред.).

Сетивните органи участвуват пряко в половия живот. От тях произлиза и думата „чувственост“. Зрението и осезанието опо-средствуват най-силните усещания в половия живот, при което виждането по правило предхожда осезанието, но докосването като непосредствен контакт представлява най-интезивното дразнене. Влюбените обичат да се притискат един до друг, за да се допират с по-голяма площ, и то по възможност без препятствуващи усещанията дрехи. Това им доставя извънредна наслада не само преди и по време на коитуса. Възприятието на кожата и на топлото тяло на любимия човек при прегръдка има своя собствена еротична стойност и задълбочава изживяването на сигурност и на взаимното принадлежание.

Следователно желанието да усетим тялото на партньора и да се притиснем до него е нещо напълно нормално. То става абнормно, когато опипването не цели по-нататъшно развитие на партньорството, когато засегнатият действува така, сякаш неговото поведение изобщо не е сексуално мотивирано, когато той остава чужд на опипваната жена и следователно изобщо не желае да установи истински любовни отношения. Това е картината на фротьора. Неговото поле на дейност са местата, където са събрани много хора, където той може да си пробие път в навалицата до някоя жена от предпочитания от него тип и да се притисне до нея, без да събуди подозрения относно нечистите си намерения. В претъпканите обществени превозни средства той застава зад или пред някоя по възможност леко облечена жена, така че сътресенията по време на пътуването да действуват подобно на фрикции и с това да доведат до оргазъм. При спиране и потегляне той се оставя да бъде тласкан от инерцията и да пада върху „партньорката“. Други сядат по такъв начин, че краката им да докосват седящата отсреща жена. Между другото фротьорът се възбужда и от представата, че със своите действия той възбужда използуваната жена. Най-често обаче му е достатъчно да чувствува топлината на движещото се чуждо тяло и въпреки това да си остане сам. Фротьорството почти винаги е относително безобидно отклонение.

Регистрите на любовта се простират от нежното, спокойно галене на ръката или косата до диво, грубо обладаване на цялото тяло. Когато двойката бъде обзета от бурята на страстта, всичко се върши все по-буйно; случва се да се щипят, драскат или хапят до болка. Всеки дава на любовта си различен израз, но почти у всички темпераментни хора чувствата от време на време вземат тази форма. Садизъм ли е това? — Естествено не. В горещината на своето любовно сражение пламенните партньори могат да се пораздърпат и дни наред след това да носят драскотини и синини като любовни белези, които говорят за часове на бурна страст. Повечето жени искат от мъжа известна агресивност, т.е. охота за нападение. Съвършено правилно те я считат за доказателство, че са желани.

А какво е садизъм? — Когато измъчването, причиняването на болка, унижаването, малтретирането на партньора е висша наслада и замества коитуса. По-голямата част от садистите не се интересуват от оргазъма. Психичната наслада да покори някого и да се радва на възбудата от това, за садиста е по-силно удоволствие от него.

Терминът „садизъм“, който се е наложил в говоримия език, произлиза от името на френския благородник маркиз дьо Сад (1740–1814). Девиантната кариера на Сад започнала, като примамил от улицата едно момиче във вилата си. Там го завързал и заклал. По-късно той убил две проститутки, като им дал големи дози отровно, полово възбуждащо средство. Това му струвало 27 години затвор. По това време той написал серия романи (без литературна стойност), в които описал почти всички ужаси, родени от отклонената му фантазия, които развратният полов живот може да поднесе, и особено жестокости. Садистичните актове съществуват във всички възможни нюанси и степени. Често пъти те са така умело прикрити, че е трудно стоящите зад тях сексуални мотиви да бъдат прозрени дори от самия актьор. Малтретирането на деца и поведението на някои педагози побойници от старата школа често пъти не е нищо друго освен плод на садистични пориви. Други отреагират с измъчване на животни.

Преминаващата всяка граница на здравия разум крайност на тази девиация е сексуално мотивираното убийство. Става дума не за убийство на жертвата на изнасилване, за да се отстрани свидетелят, а за убийство с цел полово задоволяване. Иначе садистите не са нито властни, нито брутални; някои загубили човешки образ роби на страстите водят даже порядъчен семеен живот. Криминалните престъпления, извършени по девиантни садистични мотиви, са сравнително редки, вероятно поради това, че причиняването на физически болки не е главна цел на садиста, а само средство за постигането и. Той изпитва наслада от духовното унижение, „хвърлянето в калта“ на „партньора“, комуто налага своята воля и когото желае да види безпомощен и зависим от милостта си. Съществува и един чисто душевен садизъм, който се състои в съчиняване на опозоряващи анонимни писма, съдържащи оскърбления и клевети.