Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

… На Мануел Морено Фрахиналс, защото лекциите му, които чух, когато още живеех на острова, ме подтикнаха да проуча скритата история на Куба — онази, която никога не ни преподаваха в училище; на архитект Беатрис Масо, съпругата му, за споделените с мен книги и съвети; на Есперанса Браво де Барона и Гладис Рамос от университета в Маями за помощта, която ми оказаха в издирването на данни от минали епохи; на изследователката Маделин Камара за нейните ценни предложения и въодушевена критика; на родителите ми, защото дори от разстояние все така ме подкрепят и насърчават.

Тя не го знае, но съвсем скоро животът й ще се промени, като в онези телевизионни сериали, в които случайностите сякаш се съюзяват против героинята. С тази разлика, че тя не е действащо лице от телевизионен сериал и не е сигурно, че в края провидението ще се намеси под формата на Deus ех machina 3 3 Развръзка на драма чрез неочаквана поява на външен фактор (лат.). — Б.пр. и ще промени съдбата й.

Върви, погълната от спомена за нещо, което се е случило преди няколко дни. Смята, че това събитие е променило живота й, но се лъже. Това, което наистина ще го промени, предстои да се случи. Сега крачи по булеварда, наслаждавайки се на бриза, който гали бедрата й и прониква през коприненото й бельо. Тропическият вятър е демон, който преследва жените в Карибите, и на нея това мълчаливо задиряне й харесва. Върви, полюшвайки ханша си, и примира от удоволствие, възбудена от дръзкия полъх на пасатите.

Коприненото бельо е един от подаръците, които е събирала с цената на всичко; разкошно парче тъкан, която би предизвикала завистта на всяка жена, защото в родината й никоя не може да мечтае за подобен лукс, освен ако не й го изпрати роднина от чужбина или не го получи от някой приятел турист… Тя няма роднини в чужбина, но сега не мисли за това. Щастлива е от усещането, че е добре облечена и най-вече добре нахранена — истинско разточителство в един беден и съсипан град.

В момента не изпитва тревога. Може би, ако предполагаше какво ще се случи, щеше да се върне обратно. Знае, че вече е близо до мястото, и ускорява крачка, когато си спомня кой я чака. Приближава се — доверчива и ухаеща — към единственото място в града, което би трябвало да отбягва.

Братле, колко време мина… Спомням си как ходехме на моста на Кубаналеко да гледаме момичетата на плажа. Бяхме още хлапета. Какъв кеф беше. Още се чудя как завърших гимназия. Баща ми щеше да получи удар, когато му казах да забрави за университета и за лекарската кариера. Къде ти, човече! Нямаше да издържа на това напрежение. Освен това винаги съм си падал по рисуването. Да не ти разправям какъв джангър се вдигна. Представи си — син художник. Баща ми ругаеше наляво и надясно из апартамента, а майка ми тичаше след него и затваряше прозорците, за да не чуят съседите. Страхотна сценка. По това време в квартала е адски шумно, но тогава се възцари пълна тишина. Предполагам, че всички са стояли със залепени на стената уши, за да чуят скандала. При все това си струваше. Ако не бях учил рисуване, сега щях да бачкам по дванайсет часа на ден в пълна с хлебарки болница за няколко жалки песо, които за нищо не стигат. Освен това исках да се забавлявам и да имам време за нимфите… Спомняш ли си? „Стар недъгав сатир, който нимфите дебнеш…“ 4 4 Стих от кубинския поет Агустин Акоста (1886–1979). — Б.пр.