Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

Уверявам те, че няма по-подходящо място да свалиш някоя готина мацка от едно училище по изкуство. Ако знаех, че нищо от това няма да се повтори, щях да му се насладя двойно… Животът обаче ти погажда какви ли не номера. Учиш като вол, работиш като глупак и когато мислиш, че вече можеш да се кефиш истински, появява се нещо, което ти скапва живота. Разбира се, в моя случай не беше само едно, а цял куп неща, но главното беше Клаудия. Започнахме да движим заедно, когато следвах изобразително изкуство. Или по-скоро я видях за първи път през онзи период. В действителност станахме гаджета, след като ме изхвърлиха от училището заради онзи скандал с памфлета. Изгониха много хора, но ще ти разкажа тази история друг път… Сега само Клаудия ми е в главата. За първи път срещах момиче като нея — беше адски странна. Затова хлътнах. Влюбих се до уши. Ако не беше такава, може би щях да преспя с нея два пъти и после да се чупя. Но не. Взех, че се увлякох по най-странното момиче, което съм срещал. Мисля, че ме хвана с нещо. Сигурно ми е направила някоя магия. Не че съм я заварвал да върши нещо подозрително; никога не съм я виждал да се занимава с магии, но в тази страна човек може да очаква всичко от жените. Казвам ти го от собствен опит: не вярвай на никоя, колкото и университетски дипломи да има. Беше учила много — много история на изкуството и много марксизъм, но беше по-голяма спиритистка и от Алан Кардек. Уверявам те. Постоянно виждаше неща, които никой друг не виждаше… Не, не беше луда, нито истерична. Беше идеалната жена — дама в салона, кралица в кухнята и курва в леглото. И казвам курва с обич, в хубавия смисъл на думата. Беше от онези курви, които те размекват, защото са толкова наивни, че вярват на всичко, което им кажеш, но не защото са тъпи, а защото са благородни. Освен това можех да разговарям за всичко с нея. А когато кажеше нещо, то винаги се случваше. Беше ходещ хороскоп. Уверявам те, брат, идеалната жена… Дали е била девствена, когато я срещнах? Да не си луд? Тя не се занимаваше с такива глупости. Задръж за себе си девствениците — създават само главоболия. И колкото са по на години, толкова по-лошо. Травмират те, предявяват изисквания, отговорности и накрая свършваш при някой психиатър. Къде ти! Тези неща не са за мен… Е, другите също създават проблеми, но в друг смисъл. Приятел, какво да ти кажа? Всички ти усложняват живота, въпреки че, да си призная, Клаудия е на първо място. Страхотни главоболия си създадох с това момиче!… Добре, ще ти разкажа на части. Трябва обаче да започна от началото, защото вече ти казах, че не беше обикновена мацка, а за да обясня защо, се иска време. Кафе? Няма да ми дойде зле. Мисля, че на две пресечки от тук има заведение.

Рубен веднага разпозна лицето й. Беше го виждал десетки пъти преди години, когато още учеше във Висшия институт за изкуства и се бе наложило да отиде в Националната библиотека за някакви справки. Оказаха се в една и съща зала, където всички, изглежда, прелистваха книги по изкуство. Тя обаче не го забеляза, а Рубен беше твърде стеснителен, за да се опита да я заговори. В продължение на седмици наблюдаваше извивката на шията й, като нарисувана от Модилияни, наведена над трактат по грък-римско грънчарство. Изпадаше в екстаз, докато съзерцаваше почти прозрачния й профил и огромните й, често скрити от миглите очи, които проследяваха контурите на рисунките или снимките в книгите. Приличаше на една от онези викториански наяди, които Уотърхаус е рисувал преди сто години.

Един ден момичето не се появи. Той продължи да ходи в библиотеката дори след като приключи проучването си, но не я видя отново и споменът за нея се превърна в едно от онези дребни огорчения, които остават скрити в паметта, готови да избухнат в най-неочаквания момент. Точно това се случи, когато я срещна отново сред тълпата от любопитни, които изпълваха Площада на катедралата. И именно тревогата и тъгата, изписани по лицето й, някога толкова спокойно и вдъхващо страхопочитание, го накараха да се реши.

Тя вървеше между павилионите и сергиите, на които по-леките стоки трептяха, подухвани от идващия от залива вятър. Скоро щеше да се озове пред него. Рубен разбра това, защото забеляза, че тя следва известен план в обиколката си. Беше дошла от другия край на площада, като избягваше тълпата, която заплашваше да я повлече в друга посока. Сигурно беше от хората, които при влизането си в някой музей решават да го разгледат, спазвайки определен ред — първо от едната страна, после от другата, от страх да не се объркат и да пропуснат някой ценен експонат. Рубен също страдаше от тази мания, която може би се дължеше на професията му. Макар и да не бе разбрал какво учеше непознатата от библиотеката, сега го осени предчувствието, че е свързана с неговия свят.

Читать дальше