Даина Чавиано - Мъжът, жената и гладът

Всичко трябваше да е готово, когато камионът с месото пристигнеше и започнеха да прииждат хората, нетърпеливи да получат оскъдната дажба, която им се полагаше. Преди това обаче трябваше да почистят хладилниците, ако можеше да се нарече чистене обливането с кофи с вода и с маркуч, както и премахването на остатъците от съсирена кръв с една проскубана метла.

Трудно е да се поддържа хигиена в място, където липсва всякакъв почистващ препарат. Хилберто обаче беше изобретателен при намирането на решения в битката си срещу смрадта. Както винаги, наля вода в една огромна метална кофа и я постави върху импровизираното тухлено огнище пред месарницата, после изми с маркуч стените и вътрешността на хладилниците и остави за накрая кипящата в опушения съд вода. Стените изпуснаха пара, когато ги обля с кипящата течност, която загребваше с една очукана кана и после я изливаше в хладилниците, върху пода и върху тезгяха.

Когато Тоньо се появи в шест и половина сутринта изкъпан и свеж, малкото запазени плочки в месарницата лъщяха с матовия блясък на старостта, която се опитва да запази някогашното си достойнство.

— Зает ли си в събота?

Тоньо седна да пуши върху една бъчва, докато наблюдаваше как помощникът му окачва на куки стоката, която сваляше от камиона.

— Не — отвърна той, без да го погледне, докато се мъчеше да отреже парче кокал, което му пречеше да отдели останалото месо. — Защо?

— Имам резервация за четирима в „Тропикана“.

— Как успя да се снабдиш с нея?

— Един портиер там ми я даде срещу килограм и половина кайма.

— Съжалявам, човече. Знаеш, че Летисия не обича да оставя децата сами.

— Защо трябва да идваш с жена си? Сиси ми каза, че една нейна приятелка… — млъкна, като видя погледа на Хилберто, и побърза да добави: — Готина е, истински бонбон! Виждал съм я.

Хилберто се зае отново с работата си.

— Както и да е, не мога. Какво ще кажа на Лети?

— Не се тревожи, вече съм го измислил. В събота следобед ще дойда у вас и ще й разиграя истинско шоу.

— Какво шоу?

— Че е починала една моя пралеля, която ме е отгледала от малък. Горкичката, толкова беше добра! Не можеш да ми откажеш да дойдеш на бдението.

Самата Летисия настоя мъжът й да прекара нощта с горкия Тоньо, защото благодарение на филетата от черен дроб, които им беше подарил, Лоренсито се бе излекувал от анемията. А Хилберто дори успя да си пръсне малко одеколон, без тя да заподозре нищо. В крайна сметка покойната беше отгледала шефа му и той трябваше да прояви към него уважение.

Двете двойки се срещнаха на входа на кабарето привечер. Когато пристигнаха, жените вече бяха там и се възхищаваха на многоцветните светлини, които примигваха сред растителността. Бяха психеделични светлинни феерии, които контрастираха с псевдокласическия стил от петдесетте години. Гледката на гръцките статуи, които сякаш танцуваха сред електрическата вакханалия, винаги беше необикновено преживяване.

Сиси поздрави непринудено двамата мъже и се обърна, за да представи приятелката си. Момичето изглеждаше леко нервно. Почти нищо не каза по време на вечерята и още по-малко по време на шоуто. Докато другите двама се натискаха, тя и Хилберто си размениха няколко забележки относно музиката и танцьорките. Хилберто бе предположил, че приятелката на Сиси е някое лесно момиче или може би една от онези нещастници, които проституират, за да оцелеят. Обаче беше сгрешил. През цялото време момичето гледаше към сцената, седнало като истукано и със сериозно изражение на лицето. Хилберто започна да се изнервя, след като за пореден път бе направил остроумен коментар, а в отговор бе получил единствено кимване с глава. В началото се опита да разкаже от вицовете, които обикновено имаха резултат при другите жени — смесица от уличен хумор и двусмисленост, които разведряваха обстановката. Забеляза обаче, че вместо да я разсмеят, сексуалните намеци я дразнят. После опита с няколко критични забележки за сценографията, с които тя се полусъгласи и които явно я поуспокоиха. По едно време, докато Тоньо и Сиси танцуваха на дансинга и той се преструваше, че ги гледа, с крайчеца на окото си забеляза как партньорката му пъха два-три сандвича в чантата си. Това съвсем го потисна. За какво беше дошла тази жена в кабарето, щом дори не искаше да танцува? Реши да не прави нови опити за сближаване и да се наслаждава на шоуто… или да се преструва, че се наслаждава. В действителност поради някаква неясна причина почти ужасното мълчание на момичето го смущаваше дълбоко.