Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Трябва да се пазим от често допусканата грешка — от абнормното сексуално поведение да правим извод, че се касае за абнормна личност, а от него да заключим: той прави тези неща, защото е абнормен. Някои хора са способни да вградят девиацията в своя живот и да я овладяват. При други тя протича прогресивно и живее самостоятелно, без интегриране с личността. Тя избуява, задавя емоциите, превръща човека в пристрастен роб на абнормните си потребности, който фантазира наяве и в трескаво неспокойствие търси своето абнормно задоволяване, за да остава все по-незадоволен.

Статистическите сравнения с недевиантни личности показват, че тези хора са израствали много по-често без емоционални контакти, още като деца са станали отчуждени, страхливи и стеснителни. Често те са живели в строго семейство, но още в детството са имали сексуални изживявания, ранен пубертет и силни полови потребности, останали незадоволени и обременени с чувство за вина. Тяхната сексуалност не е била категорично насочена към другия пол и е останала без съзвучие с цялостната личност.

Когато се поставя въпросът за условията на възникване, винаги трябва да се прави разлика между „истинските“ и „заместително перверзните“ личности (Имелински). Последните, а те са повече, имат нормална цел и направление на сексуалното влечение. Те обаче са лишени по външни причини или поради физически или психически задръжки от възможността или способността да създадат желаното нормално партньорство (затворници, живеещи разделено, принудително самотни, силно телесно увредени, хронично болни, слабоумни, овдовели възрастни, със силно смутен контакт, потиснати, импотентни, омъжени за импотентен мъж, женени за безинтересни или недружелюбни жени и т.н.). Ако половото влечение на такива хора не е много слабо или угаснало или ако не се задоволяват с ипсация, те се намират в постоянна опасност да изпаднат в „перверзности“, които са по-лесно постижими и по-малко зависят от собствената потентност, от външните обстоятелства, от нагласата на други личности, отколкото интимните отношения в едно пълноценно партньорство. Разбира се, това не бива да стане, но ако все пак се случи, с течение на времето привикването към тези форми на задоволяване (ексхибиционизъм, фротьорство, сексуални действия с деца или подобни) и отвикването от нормалните полови отношения променят насоката на потребността и довеждат до импотентност в нормалното партньорство.

Зависят ли девиациите от епохата? Могат ли те да станат модни? Били ли са по-широко разпространени през XVIII в., през XX в.? Кого са засягали повече: бедните или богатите, добре или лошо възпитаните, французите или немците, гражданите или селяните, интелектуалците или работниците? С една дума, играят ли условията на живот и обществените отношения някаква роля за възникването на девиациите?

По понятни причини за това не съществуват масови статистики и изобщо никакви, които да са били водени десетилетия наред в много страни. Само те биха били в състояние да дадат точни данни и да изяснят социологията на сексуалните аномалии. Техните неизвестни не могат да се преценят. Докато общата престъпност зависи много силно от дадените обществени отношения, честотата на свързаните с девиации сексуални престъпления е доста постоянна. Това би могло да говори за незначително повлияване на относителния дял на девиантните личности от страна на обществото. От друга страна обаче, има автентични съобщения за перверзни ексцеси в загниващи обществени слоеве. Всички тези наблюдения обаче все още не удовлетворяват научните изисквания към изследването на причинността.

Порнографията, която наводнява западния пазар с надхвърлящи всяка фантазия изображения на всички перверзии и се е превърнала в гигантски бизнес, е в състояние да поведе младите хора с още неукрепнал полов живот по девиантни пътеки, да отврати от сексуалността по-чувствителните възрастни хора или да притъпи сексуалността на преситените с нея — една по-голяма и по-вредна опасност от известно активиране на сексуалността.

Накратко от досегашните разсъждения за причините може да се твърди че перверзните не произлизат от една-единствена причина, а винаги — от взаимодействието на редица конституционални, биографични, характерови, обществени и други условия, изграждащи девиантното поведение. Само задълбоченият анализ на всеки отделен случай е в състояние да разкрие приблизително правилно най-съществените фактори от това множество. Най-често те се коренят в социалното обкръжение и в неблагоприятните възпитателни влияния.