Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Крафт-Ебинг, който с труда си „Сексуална психопатия“ постави основата на сексуалната психопатология, беше майстор на описанието. Обяснението на перверзиите с мъглявите и неопределени понятия „израждане“ или „дегенерация“ на нервната система обаче остава твърде бедно и недоказано.

Хиршфелд е събирал предимно случаи и ги представя в многобройните си трудове с големи подробности. Той свързва асоциативната теория с учението за израждането: един индивид реагира на шокиращо преживяване с необходимата за девиацията сила и времетраене само ако нервната му структура е склонна да подпомага въшния дразнител.

Кронфелд подхожда по-диференцирано: покрай дегенерацията той признава като възможни причини още органичния упадък на личността (деменция), изоставането в развитието (инфантилност) и междинните степени на сексуалността между мъж и жена (интерсексуализъм). По-нататък той посочва като подходящ терен още неутвърдения и лесно пренагласяващ се полов нагон на младежа, които по това време е душевно неуравновесен.

Основателят на психоанализата Зигмунд Фройд създаде една системна и завършена теория за сексуалните отклонения. Тя процъфтява и запада заедно с признанието на неговото учение за психологията на подсъзнателното. Фройд като че ли первертира перверзията и твърди, че нормалната сексуалност произлиза от перверзната. Според него детето било „полиморфно 83 83 Полиморфен (гр.) — който има много различни форми; многообразен (б.ред.). перверзно“. То преминавало през орална, анална, уретрална и други фази на либидото, докато по време на пубертета то се концентрирало в гениталната зона. По време на развитието действували поредица „частични нагони“, насочени към собственото тяло, към екскретите (урината, изпражненията), към майката, бащата или към други обекти и цели. Като последица от определени обстоятелства, психични сътресения и разочарования било възможно и след съзряването частичните нагони да запазят господствуваща роля (или отново да я достигнат) и по такъв начин да се формират перверзните като негатив на неврозите.

Успоредно с тези психологични и наследственобиологични теории са правени многократни опити да се открият физически причини. Бройтигам резюмира резултатите по следния начин: „Един преглед на казуистиката и литературата показва, че не съществува нито една форма на перверзно полово поведение, която да може във всички случаи да бъде изведена от една и съща телесна причина. Не е известна освен това нито една форма на абнормно сексуално поведение, която да не се явява и при хора, при които с най-модерни средства за клинично и анатомично изследване не могат да се докажат какви да са телесни причини“. Обаче случаите с девиантно поведение са много по-чести при хората с увреждане на мозъка, при слабоумни и душевно болни в сравнение с хората със здрав мозък и нормално функционираща нервна система. Но с това органичната обусловеност на сексуалните отклонения не се доказва. По-вероятно е, че тези болестни състояния преди всичко потискат способността за разумно управление на поведението и освобождават девиантни импулси, които от време на време се появяват и у здравия човек, но се обуздават съзнателно. По подобен начин алкохолът премахва задръжките и замъглява етичните принципи. Той се проявява винаги като импулсатор на девиациите и моралната разпуснатост.

Учените са изследвали въпроса, дали определени отклонения се развиват само или предимно на основата на специфична за тях структура на личността. Някои от отговорите вече бяха приведени в тази глава. Тъй като изследванията са правени главно на подсъдими и не са представителни за всички хора, обобщенията трябва да бъдат предпазливи.

Резултатът е, че сред девиантите има голям брой психопати и абнормни личности, но болшинството от тях не бият на очи нито в брака и семейството, нито в професията, нито в обществения живот. Често пъти пред съда застават безукорни дотогава мъже, с добро служебно положение, способни и обичани, ценени и уважавани от хората на техния кръг и се разкриват като фетишисти, садисти, ексхибиционисти. Следователно те са вършили неща, на които никой не е допускал, че са способни. Разбира се, положителната социална оценка е недостатъчно дълбока, за да може да посочи абнормната структура на личността, разкриваема само във фини психологически изследвания. Понякога още разпитването на съпругата разкрива някои скрити факти за абнормно поведение, което в никакъв случай не трябва да се ограничава само върху сексуалната сфера.