Шъруд Андерсън - Уайнсбърг, Охайо

Елизабет — като девойка и млада жена — опита да бъде истинска авантюристка. На осемнайсет години животът я впримчи така, че тя загуби своята непорочност, но макар да имаше пет-шестина любовника, преди да се омъжи за Том Уилард, тя ни веднъж не се впусна в приключение, тласкана само от страстта. Като всички жени на тоя свят, тя мечтаеше за истински любим. Слепешката, но с жар, вечно диреше нещо, диреше някакво скрито чудо на живота. Красивото високо момиче с полюшващата се походка, което се разхождаше с мъже под дърветата, вечно пристъпваше с протегната напред ръка, търсейки да улови друга нечия ръка в тъмата. Сред пороя от думи, дето сипеха мъжете на нейните преживявания, тя се мъчеше да отбере думата, която би приела за себе си като истинска.

Елизабет се омъжи за Том Уилард, чиновник в хотела на баща й, защото когато й хрумна да се венчае, той й бе подръка и готов да се жени. Както повече млади момичета, известно време и тя вярваше, че женитбата преобразява живота. Дори да се прокрадваха съмнения за бъдещето на живота й с Том Уилард, тя ги отпъждаше настрана. Баща й бе болен, береше душа, а тя самата — разстроена от безсмисленото развитие на една любовна история, в която току-що се бе забъркала. Връстничките й от Уайнсбърг се изпожениха все за мъже, които тя открай време знаеше, бакали или млади фермери. Вечер се разхождаха с мъжете си по Мейн Стрийт и като се разминаваха, щастливо й се усмихваха. Тя взе да вярва, че самият факт на бракосъчетанието таи някакъв незнаен смисъл. Младите съпруги, с които бъбреше, отвръщаха тихо и срамливо:

— Все друго си е да имаш мъж до себе си — казваха те.

Вечерта преди сватбата младото объркано момиче разговаря с баща си. По-късно се чудеше дали часовете, прекарани насаме с болния старец, не я тласнаха към решението да се омъжи. Припомняйки й своя живот, бащата съветваше дъщеря си да внимава, да не се въвлича в друга подобна бъркотия. Той обиждаше Том Уилард, а това накара Елизабет да защити младия чиновник. Болният се разгорещи, опита да се измъкне от леглото. Тя не му позволи да се надигне и тогава старецът почна да се жалва:

— Цял живот нямам мира — проплака той. — Толкова се трудих, а хотелът нищо не ми донесе. Още дължа пари на банката. Като си отида, сама ще разбереш.

Гласът на болния старец стана напрегнат и тревожен. Нямаше сили да се изправи, затова протегна ръка и притегли главата на момичето до своята:

— Има изход — прошепна той. — Не се жени за Том Уилард, не се жени за никой от Уайнсбърг. В куфара ми, в една тенекиена кутия има осемстотин долара. Вземи ги и се махай! — После гласът на болния отново стана свадлив. — Трябва да ми обещаеш — настоя той. — Ако не обещаеш, че няма да се жениш, тогава дай ми дума, че на Том няма никога да кажеш за тия пари. Те са мои и щом ти ги давам, имам право на това условие. Скрий ги. Те ще изкупят провала ми като баща. А по някое време могат да се окажат врата, широко отворена врата пред тебе. Смъртта ще ме грабне всеки момент, обещай ми. Хайде!

Елизабет — изпита, съсипана, вече четиридесет и една годишна стара жена, седеше на стол до печката в кабинета на доктор Рийфи и гледаше в пода. На малко писалище до прозореца седеше докторът. Ръцете му си играеха с молива, който се търкаляше по писалището. Елизабет разказваше за живота си като омъжена. Ставаше хладна, забравяше мъжа си, говореше за него като за дървена играчка само за да подсили разказа си.

— И после се омъжих, но хич не ми провървя — рече тя с горчивина. — Щом като се венчахме, взех да се боя. Може би знаех много неща отпреди, може би много неща открих през първата нощ с него. Вече не си спомням.

Ама че глупачка излязох! Когато татко ми даваше ония пари и ме придумваше да се откажа от женитбата, не исках да го чуя. Вярвах на онова, дето ми говореха омъжените момичета, пък исках и аз да се венчая. Не че исках Том, исках да съм омъжена. Когато татко заспа, аз се наведох на прозореца и се размислих за живота, който водех. Не исках да бъда порочна жена. А в града се носеха какви ли не приказки за мен. Дори се побоях Том да не се изметне от решението си.

Гласът на жената се разтрепера от вълнение. Доктор Рийфи — без да си дава сметка какво става — я бе обикнал и сега потъна в странен блян. Стори му се, че докато говори, жената се преобразява, тялото й се подмладява, тя става свежа и стройна. И понеже не можеше да се отърси от тоя мираж, разсъдъкът му веднага му придаде професионален нюанс:

— Полезно нещо са тия приказки, и за тялото, и за душата й — промълви той.