Шъруд Андерсън - Уайнсбърг, Охайо

Уош Уилямс някога имал съпруга. Още като млад се оженил за някаква жена от Дейтън, Охайо. Тя била висока и стройна, със сини очи и светли коси. И Уош бил угледен момък. Обичал жена си със същата всеотдайна жар, с каквато след време ненавиждаше всички жени.

Само един човек в целия Уайнсбърг знаеше кое бе направило отвратителни и външността, и нрава на Уош Уилямс. Сам Уош бе споделил веднъж своята история с Джордж Уилард, като нещата се развиха горе-долу така:

Джордж Уилард се разхождаше една вечер с Бел Карпентър — тя префасонирваше дамски шапки и работеше в шапкарския магазин, собственост на мисис Кейт Макхю. Джордж не бе влюбен в нея, а тя самата си имаше кандидат — младежа, дето работеше на бара в кръчмата на Ед Грифит, — но докато се разхождаха в сянката на дърветата, понякога се прегръщаха. Вечерният здрач и собствените им мисли разбуждаха нещо у тях. Връщайки се към Мейн Стрийт, прекосиха малката морава до гарата и зърнаха Уош Уилямс, задрямал на тревата под едно дърво. На следната вечер телеграфистът и Джордж Уилард излязоха заедно да се поразходят. Тръгнаха по железопътната линия и приседнаха на купчина загнили траверси, струпана досами релсите. Тогава старият телеграфист разказа на младия репортер историята на своята омраза.

Може би десетки пъти досега Джордж Уилард и чудатият безформен човек, който живееше в хотела на баща му, стигаха до подобен разговор. Младежът се взираше в противното му, озлобено лице, което се озърташе втренчено из столовата на хотела, и изгаряше от любопитство. Съзираше във вторачените му очи нещо спотаено, което му подсказваше, че тоя човек, дето никому нищо не продумва, е готов да се разприказва пред него. Седнал на купчината траверси в оная лятна вечер, той чакаше нетърпеливо. Но телеграфистът мълчеше, сякаш бе променил намерението, и Джордж сам опита да подхване разговор.

— Били ли сте някога женен, мистър Уилямс? — поде той. — Предполагам, че сте били и после жена ви е починала, така ли?

Уош Уилямс изплю рой мръсни псувни.

— Мъртва е, да, мъртва е — потвърди той. — Мъртва е, както са мъртви всички жени. Тя е живо мъртво същество, което се мъкне пред очите на мъжете и мърси тая земя с присъствието си. — Втренчил поглед в младежа, Уош бе морав от ярост. — Не си навирай в главата глупави мисли — властно нареди той. — Жена ми — тя е мъртва. Ами да, разбира се! Казвам ти, всички жени са мъртви, майка ми, майка ти, оная висока смугла мома, дето работи в шапкарския магазин — с нея те видях да се разхождаш снощи, — всички те са мъртви! Послушай ме, у жените има нещо гнило. Женен бях, вярно е. Жена ми бе мъртва, преди да се омъжи за мен, тя бе подла издънка на още по-подла жена. Тя бе проклятие, изпратено да направи живота ми непоносим. Но аз бях глупак, разбираш ли, глупак, какъвто си ти сега, затова се ожених за нея. Ще ми се да видя, че най-после мъжете ще почнат да проумяват малко по малко жените. Те са плъпнали по тоя свят, та нищо сносно да не остане в живота на мъжете. Лъжливата примамка на природата това са те, жените! Пфу! Пълзящи, увиващи се, гърчещи се твари — това са — с нежни ръце и сини очи! Като видя жена — повдига ми се! Защо не утрепвам всяка срещната жена — и аз не знам!

Хем стреснат, хем запленен от оня жар, който искреше в очите на отвратителния старец, Джордж Уилард слушаше, изгарящ от любопитство. Припадна мрак, той се наклони напред, та да гледа човека, който говореше. А когато тъмата стана непрогледна и вече не виждаше моравото подпухнало лице и искрящите очи, взе да си фантазира. Уош Уилямс говореше с нисък, равен глас, който правеше думите още по-злокобни. В тъмното младият репортер взе да си представя как седи върху железопътните траверси редом с млад и красив мъж с черни коси и черни искрящи очи. Нещо направо очарователно звучеше в гласа на Уош Уилямс, отвратителния старец, който разказваше историята на своята омраза.

Седнал в мрака на железопътните траверси, телеграфистът от Уайнсбърг се превръщаше в поет. Омразата го бе въздигнала до тези висини.

— Та защото те видях да целуваш устните на оная, Бел Карпентър, затова ти разказвам историята си — каза той. — Това, което стана с мен, утре може теб да те сполети. Искам да те държа нащрек. Нищо чудно да ти се е замътила главата от разни мечти. Тях искам да разруша.

Уош Уилямс започна разказа за своя семеен живот с високото русокосо момиче със сини очи, което бе срещнал като млад телеграфист в Дейтън, Охайо. Тук-таме разказът бе изпъстрен с красиви думи, засипвани от порой гадни ругатни. Телеграфистът се оженил за дъщерята на зъболекар, най-малката от три сестри. Бил кадърен в работата си и в деня на сватбата го повишили на длъжност диспечер, с по-голяма заплата и го прехвърлили в станцията на Колъмбъс, Охайо. Установил се там с младата съпруга и купил къща на изплащане.