Ъруин Шоу - Просяк, крадец

— Защо не отидеш в Сен Пол дьо Ванс и не опиташ да удушиш чичо си Рудолф, идиот такъв — изруга Били.

— Може би точно това ще се опитам да направя — отвърна Уесли. — А сега се махай от стаята ми. И от този град. Ако те видя да се мотаеш тук, може и да съжаля, че съм те оставил жив.

— Следващия път, като те видя, ще нося нож. Предупреждавам те — каза Били и се изправи.

— Благодаря. Ще го имам предвид — отвърна Уесли.

— Последното, което искам да ти кажа — обърна се Били на вратата, — е, че съм ти приятел, независимо какво си мислиш.

Уесли мрачно кимна, а Били отвори вратата и излезе.

От фоайето се обади по телефона в Сен Пол дьо Ванс. Когато Рудолф вдигна слушалката, той му разказа какво се бе случило.

— О, господи, толкова ли е зле? — попита Рудолф.

— Повече от зле. Побъркан е — добави Били. — Ти по-добре се премести в друг хотел, ако не искаш да приложи номера с удушаването и на друг член от семейството.

— Никъде няма да се местя — отвърна спокойно Рудолф. — Нека да заповяда.

— Само че недей да се срещаш с него сам — попита Били, възхищавайки се на безметежното спокойствие на вуйчо си. — С това момче се разправяй само пред свидетели.

— Както той поиска, така ще се срещнем.

— Измисли ли нещо?

— Може би. Ще видим — отговори Рудолф.

— Мога ли да ти дам един съвет — каза Били. — Разкарай онова нещо, преди той да дойде при теб. Хвърли го в морето.

— Не — отвърна замислено Рудолф. — Мисля, че няма да го направя. Може да се окаже полезно. В немного далечното бъдеще.

— Желая ти късмет — каза Били.

— Ще се видим другата седмица на фестивала в Кан — отвърна Рудолф. — Запазил съм за всички ни стаи в хотел „Мажестик“. Ти ще бъдеш заедно с Уесли. Но при тези обстоятелства… — Той се изсмя странно. — При тези обстоятелства мисля, че трябва да запазя отделна стая за теб на друг етаж.

— Ти мислиш за всичко, нали, Рудолф? — подметна саркастично Били.

— Почти за всичко — отвърна Рудолф.

Били затвори, отиде при портиера и каза:

— Моля ви, запишете телефонния разговор в сметката на мистър Джордах.

Уесли не се обади нито на следващия, нито на по-следващия ден, но адвокатът от Антиб се обади.

— Имам да ви съобщя някои новини — каза той. — Господинът, когото имах предвид за работата, за която ми споменахте онзи ден, не е на разположение в момента. Намира се в затвора във Френ. Очаква се да излезе оттам след две седмици и много скоро след това да се прибере у дома си в Марсилия. Ще се свържа с него и ще му кажа къде може да ви намери.

— Ще бъда в Кан в хотел „Мажестик“ — каза Рудолф.

— Съжалявам за закъснението — добави адвокатът.

— Ще трябва да се примирим — отвърна Рудолф. — Благодаря за помощта. Ще чакам да ми се обадят.

Ще трябва да се примирим, повтори мислено Рудолф, докато затваряше телефона. Хубаво описание на моя живот… Ще трябва да се примирим.

Благодарение на рекламния агент на фестивала Гретхен бе станала известна като режисьорката, чийто първи филм е сред избраните да представят американското кино в Кан, и затова, когато самолетът кацна на летището в Ница, там вече я чакаха фоторепортьори. Те снимаха Гретхен как слиза от самолета, как минава през митницата, а след това как поздравява Били и Рудолф. Като целуна Били и силно го прегърна, тя почти се разплака и прошепна:

— Толкова време…

Били се смути от изблиците на майчински чувства пред шумните светкавици на апаратите и се освободи внимателно, но решително от прегръдката на майка си.

— Мамо, нека отложим сцената със семейната среща за по-късно — каза той. Идеята, че вестниците ще разпространят негова снимка, на която той се задушава в родителските обятия, не му допадаше, независимо че рекламната кампания го изискваше.

Гретхен отстъпи назад и Били видя, че на лицето й вече е изписан добре познатият студен израз със сбити устни.

— Били, бих искала да те представя на мистър Донъли — обърна се тя официално към него. — Той е художникът на нашия филм.

Били се ръкува с червенобрадия млад мъж.

— Приятно ми е да се запозная с вас, сър — каза Били. Поредният, помисли си. Тя никога няма да се откаже. Докато си пробиваха път през групата хора, струпали се на изхода на митническата зала, той забеляза колко покровителствено и собственически мъжът е хванал майка му за ръката. Беше си намислил да се държи сърдечно и дружелюбно с нея при първата им среща след толкова дълга раздяла, но като я видя, красива както винаги, с елегантен син костюм за път, придружена от кавалер, който демонстративно изпълнява задълженията си и не изглежда много по-стар от самия него, той се подразни.