Ъруин Шоу - Просяк, крадец

— Отказа ме от пиенето — засмя се Били. — Слушай, имам идея. Не за баща ми или за майка ми, а за Уесли.

— И каква е тя?

— Нали знаеш, че полицията събира формулярите, които попълваш, когато се настаняваш в хотел…

— Да.

— Мисля, че Уесли не познава никого в Кан, при когото да отиде — заговори сериозно Били, — затова най-вероятно е отседнал в някой хотел в града. Можем да поискаме информация от полицията. В края на краищата той играе във филма и можем да обясним, че го търсим за снимки, интервюта и така нататък.

— Можем, но няма да го направим — възпротиви се Рудолф. — Колкото по-малко се интересува полицията от Уесли, толкова по-добре за всички нас.

— Просто ми хрумна тази идея.

— Ще трябва сами да го намерим. Ще се повъртим из пристанището, ще обиколим нощните заведения, въобще ще си отваряме очите — каза Рудолф. — Междувременно можеш да обясниш на майка си, че той се притеснява от всякакви реклами, преди филмът да бъде показан, страхува се, че не играе добре и че хората ще му се смеят, и затова предпочита да го няма, ако наистина се окаже така…

— Мислиш ли, че ще повярва? — усъмни се Били.

— Може би. Тя знае, че той е странно момче. Вероятно ще каже, че от него точно такова нещо може да се очаква.

— Изненадан съм, че нито ти се е обадил, нито е дошъл да те види — каза Били.

— Бях почти сигурен, че така ще направи — отговори Рудолф. — Защото знае, че никога няма да получи от мен онова, което търси.

— Пистолетът още ли е при теб? — попита Били.

— Да.

— Хващам се на бас, че си единственият човек на този фестивал, който държи в хотелската си стая пистолет със заглушител — изсмя се отново Били.

— С удоволствие бих се отказал от тази чест — отвърна мрачно Рудолф.

Когато минаха с колата по Кроазет, Рудолф видя сред афишите, рекламиращи филмите през следващите две седмици, и афиш за „Комедия на реставрацията“, на който с големи букви бе изписано името на Гретхен.

— Майка ти сигурно много се е зарадвала, като го е видяла — отбеляза Рудолф.

— Не ми стигат всичките тревоги, които ми създава — каза шеговито Били, — ами сега трябва и да се чудя как да се държа като син на прочута жена. Какво да отговоря, ако ме попитат как се чувствам?

— Отговори, че се чувстваш прекрасно.

— Още един въпрос, мистър Абът — продължи Били. — Смятате ли, че сте били пренебрегван от майка си в името на нейната кариера? Отговор: Ами да, само десетина-петнайсет години.

— Освен с мен, с никой друг няма да се шегуваш така. Разбра ли? — остро попита Рудолф.

— Да, сър. Това беше просто една закачка…

— Пък и още не е станала прочута — продължи вуйчо му. — В Кан може да си известен един ден и неизвестен на другия. На майка ти й предстои сериозно изпитание и трябва да се държим много внимателно с нея.

— Тя би могла да разчита на мен като на здрава опора — заяви Били. — Просто не ще може да познае вятърничавия си син и ще ме гледа в почуда!

— Може и да не пиеш като баща си, Били — каза Рудолф, — но, изглежда, си наследил от него неспособността да накараш хората да ти повярват, че приемаш нещата на сериозно.

— Защитна мярка — весело отвърна Били, — предадена от баща на син, която служи за прикриване на дълбоко скритата, тръпнеща, нежна душа.

— Показвай я от време на време. Нищо няма да й стане — каза Рудолф.

Във фоайето на хотела Рудолф попита търсил ли го е някой. Никой не го беше търсил.

В един ъгъл на фоайето журналисти и фотографи бяха наобиколили Гретхен. Големите звезди още не бяха пристигнали в Кан и рекламният агент на „Комедия на реставрацията“ се възползваше от това. Рудолф видя, че Гретхен е спокойна, говори гладко и се усмихва.

Тя ги забеляза и им даде знак да отидат при нея, но Били поклати глава.

— Аз излизам — каза той на Рудолф. — Ще пообиколя пристанището да видя къде е нашето изгубено ангелче. Предай на майка ми, че я обичам, но трябва да изпълня важно поръчение.

Рудолф отиде при Гретхен и тя го представи като свой брат и спонсор на филма. Не попита къде е отишъл Били. Когато въпросите понамаляха и един фотограф поиска да снима Гретхен заедно с Рудолф, той я попита къде е Донъли.

— Хайде познай — отговори тя, усмихвайки му се пред фотографа.

Рудолф отиде на бара и намери Донъли мрачно приведен над чаша уиски.

— Как е, забавляваме ли се добре на прочутия весел фестивал? — попита Рудолф.

— Противно — намръщи се Донъли. — Не трябваше да идвам.

— Защо? — изненада се Рудолф.