„Прочети ограденото в червено, а след това прочети съобщението от другата страна.“
Били поклати раздразнено глава. Игрички, каза си. Но това не беше в стила на Рудолф. Обзет от любопитство, той седна и сложи предната страница под лампата. В горния ляв ъгъл с големи букви бе изписано МАРСИЛИЯ, а с по-малки букви — втора страница. Рубриката, озаглавена Faits Divers 11 11 Произшествия (фр.). — Б.пр.
, беше оградена с червен молив.
Mort d’un Voyou 12 12 Убит разбойник (фр.). — Б.пр.
, прочете той на френски, който все още не бе забравил. Следваше самото съобщение:
Снощи на кея на Старото пристанище бе намерено тялото на мъж, разпознат по-късно от полицията като Янош Данович, югославянин. Убит е с два изстрела в главата. Знае се, че е бил човек от престъпния свят на Лазурния бряг и Марсилия и е бил арестуван няколко пъти за сводничество и въоръжен грабеж, макар никога да не е бил осъждан за престъпленията си. Полицията смята, че убийството е поредното разчистване на сметки в Марсилия, което става през последните седмици.
Били бавно отмести вестника. Божичко, помисли си той, Рудолф е полудял, след като изпраща такова нещо по пощата. Ами ако се беше загубило или някой случайно го бе отворил и полюбопитствал защо съветникът на един американски сенатор се интересува от убийството на някакъв дребен престъпник от Марсилия, и бе започнал да задава неприятни въпроси… Той понечи да скъса страницата на малки парченца, но си спомни бележката на гърба.
Обърна листа и извади бележката от кламера. „Виж датата на вестника“, пишеше вуйчо му. Били погледна — беше първа страница на „Льо меридионал“, а датата гласеше: Събота, 24 октомври 1970.
1970! Данович е бил убит шест месеца, преди Уесли да се върне в Европа. Били се подпря с лакти на бюрото и хвана с две ръце главата си. И се разсмя. Смя се истерично. Когато най-после смехът му секна, вдигна телефона и помоли да го свържат с Рода Флин. Когато Рода се обади, той каза:
— Здравей, Рода, празненството продължава ли?
— Ако можеш да дойдеш, продължава — отвърна Рода.
— Тръгвам. Къде живееш? — попита Били.
Тя му съобщи адреса, а той добави:
— Пристигам след десет минути! Приготви ми нещо силно за пиене. Тази вечер имам нужда от нещо силно.
Когато излезе от сградата на „Трибюн“ и тръгна по Мичиган Авеню, озъртайки се за такси, стори му се, че някой го следи. Обърна се и се огледа, но на половин пресечка зад него вървяха само две двойки.
Може би няма да е зле да попитам Рудолф пази ли още онзи пистолет, помисли си той. Кой знае, може и да ми свърши работа някой ден.
После видя едно свободно такси, спря го, качи се и отиде да се забавлява.
© 1977 Ъруин Шоу
© 1991 Иванка Томова, превод от английски
Irwin Shaw
Beggarman, Thief, 1977
Сканиране: ultimat, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Ъруин Шоу. Просяк, крадец
ИК „Галактика“, Варна
Художник: Мария Зафиркова
Редактор: Каталина Събева
Художествен редактор: Димитър Трайчев
Коректор: Тошка Начева
ISBN 954–418–002–8
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14620]
Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00
Зайче (англ.) — Б.пр.
От същото ли? Бяло вино? (фр.) — Б.пр.
Съвсем малко (фр.) — Б.пр.
Учил съм го в училище (фр). — Б.пр.
Господине? Още един коняк? (фр). — Б.пр.
Ако обичате (фр.) — Б.пр.
С удоволствие (фр.) — Б.пр.
Маркиз дьо Лафайет (1757–1834) — френски военен и политически ръководител, командвал американските войски по време на Войната за независимост — Б.пр.
Град в Централна Вирджиния, където на 9 април 1865 г. генерал Лий се предава на генерал Грант, с което се слага край на Гражданската война. — Б.пр.
Адвокатът от Антиб ми каза, че искате да говорите с мен (фр). — Б.пр.
Произшествия (фр.). — Б.пр.
Убит разбойник (фр.). — Б.пр.