Ъруин Шоу - Просяк, крадец

— Не може ли поне, докато играеш тенис, да оставиш това проклето нещо в хотела? Ужасно ме изнервя. Имам чувството, че ще го извадиш и ще ме гръмнеш, ако ти взема още някоя точка от сервис.

— Навсякъде ходя с него — добродушно се усмихна Уесли.

Той излезе на корта със сакото и преди да почнат да играят, внимателно го преметна на една пейка близо до мрежата, където можеше да го гледа през цялото време.

Първия ден Уесли игра невъздържано, както и преди. Удряше топката яростно, най-често в мрежата или извън игрището. Два часа по-късно Били каза:

— Стига толкова за днес. Ако действаше така и като актьор, нямаше да те пуснат дори до някое кино да припариш, и да имаш билет.

— Младежка енергия — ухили се Уесли и облече сакото върху мократа от пот риза. — Обещавам да се поправя.

— Кога започваш да се поправяш?

— Утре — заяви Уесли.

Когато отидоха да си вземат душ, Уесли настоя Били да му пази сакото, докато се изкъпе, макар че в помещението нямаше никой освен тях двамата.

— Доста глупости съм вършил през живота си — оплака се Били, — но за първи път ставам пазач на сако. — Той седна на пейката пред кабинките, докато Уесли се събличаше. Гледаше ясно очертаните големи мускули на гърба му и дългите му идеално оформени крака. — Ако имах твоята физика, щях да съм на финалите в Уимбълдън — каза той.

— Човек не може да има всичко — отвърна Уесли. — Ти имаш ум в главата си.

— А ти?

— Аз не мога да се похваля с такова нещо.

— Ти ще стигнеш далеч в професията, която избереш — каза Били.

— Ако я избера… — отговори Уесли и влезе под душа.

Миг по-късно през плисъка на водата до Били стигна гласът на Уесли, който пееше „Дъждовни капки падат на главата ми…“ Имаше силен, хубав глас и безспорен талант да съчетава думи и мелодия. Освен всичко друго — и това, каза си Били. Едно обаче беше сигурно — ако сега влезеше някой и го видеше и чуеше как безгрижно си пее, за нищо на света нямаше да му мине през ум, че това момче денем и нощем се движи с пистолет.

Когато отидоха при колата, паркирана зад клуба в сянката на дърветата. Били каза:

— Ако сега провалиш всичко, майка ми никога няма да ти прости. Аз също.

Уесли не отговори нищо, отпусна се тежко на тясната седалка и засвири с уста една мелодия от филма.

На другия ден Уесли удържа на обещанието си и игра по-спокойно. Сякаш изведнъж бе схванал смисъла на играта, отказа се от самоцелни удари и саморазправа с топката. В края на двата часа Били се чувстваше изтощен, макар че спечели и четирите сета. Уесли, който бе тичал два пъти повече от него, дишаше нормално. И този път той накара Били да му пази сакото, докато си вземе душ.

Третия ден играха само един час, защото Били бе обещал да се върне рано, за да могат Донъли и Гретхен да отидат с колата в Мужен и да обядват там двамата. Откак прожектираха филма, Гретхен нямаше и минутка покой в Кан и напрежението започваше да й се отразява.

Първият сет продължи цял час и Били трябваше да се бори за всяка топка, въпреки че накрая водеше с шест на три.

— Пфуу — каза той, като тръгнаха към съблекалните, — започвам да съжалявам, че те накарах да играеш по-спокойно. Ако продължаваш така, ще ме изцедиш докрай.

— Ами, детска игра — отвърна самодоволно Уесли.

Тъкмо се обличаха след банята, когато чуха експлозията отвън.

— Какво беше това, дявол да го вземе? — попита Били.

— Може би някакъв газопровод — сви рамене Уесли.

— Никакъв газопровод няма да е — каза Били. Усети, че се разтреперва, и седна.

Все още седеше без риза, когато управителят на клуба дотича в съблекалнята.

— Мосю Абът — задъхано каза той с писклив, уплашен глас, — бързо елате. Вашата кола… Ужасно е.

— Веднага идвам — отговори Били, но продължи да седи, без да помръдва. В далечината се чуха полицейски сирени. Били си облече ризата и започна бавно и старателно да си закопчава копчетата, а през това време Уесли бързо нахлузи джинсите си.

— Уесли, да не си посмял да излезеш — нареди Били.

— Какво значи това „да не си посмял“?

— Чу какво казах. След няколко секунди полицията ще бъде тук — заговори той бързо и отсечено. — Снимката ти ще се появи във всички вестници. Стой тук! И скрий този проклет пистолет. На незабележимо място. Ако някой те попита нещо, не знаеш нищо.

— Но аз наистина нищо не знам… — каза Уесли.

— Добре — отвърна Били. — Стой тук! Аз трябва да видя какво се е случило. — Закопча ризата си догоре и без да бърза, излезе от съблекалнята.