Ъруин Шоу - Просяк, крадец

Докато се мъчеше да отвори бутилката с шампанско, Рудолф забеляза, че Уесли поглежда към заключената чанта на стола близо до прозореца.

— Хващам се на бас — каза момчето в момента, в който тапата изгърмя и чичо му почна да налива виното, — хващам се на бас, че е точно там.

— Кое? — попита Рудолф.

— Знаеш какво имам предвид — отвърна Уесли.

— Изпий си шампанското — вдигна чаша Рудолф.

Уесли демонстративно остави чашата си на масата, бръкна в джоба на взетия под наем смокинг и извади малък пистолет.

— Вече нямам нужда от онова нещо — изрече той с равен глас. — Запази си го за спомен.

— Луд както винаги — каза Били.

— За тия думи си заслужава да пия — усмихна се Уесли.

Вдигнаха чаши.

Уесли прибра пистолета в джоба си.

— Значи цяла вечер си седиш в залата, гледаш се на екрана и се кланяш на хората с това нещо в джоба си! — каза Рудолф.

— Ами да. Никога не се знае кога може да се появи онзи, когото търся — отвърна Уесли.

Рудолф намръщено закрачи из стаята и попита:

— Уесли, какво ще направиш, ако разбереш, че въпросът ще бъде уреден без твоето участие?

— Какво значи това? Уреден?

— Значи, че сега, докато ние си пием шампанското, един професионален убиец търси твоя човек.

— Ще ти кажа, че не искам никой да върши работата ми вместо мен — отговори хладно Уесли — и не искам повече подаръци нито от теб, нито от когото и да е друг.

— Смятам да остана в Кан до края на фестивала — продължи Рудолф. — Още само десет дни. Ако дотогава работата не е приключила, връщам се вкъщи и слагам точка. Единственото, което искам да обещаеш, е, че дотогава няма да предприемаш нищо. А след това прави, каквото знаеш.

— Не мога да обещая — заяви Уесли.

— Уесли… — започна Били.

— Ти не се меси! Достатъчно вече обърка нещата — сряза го Уесли.

— Успокойте се. И двамата — каза Рудолф. — Има още нещо, Уесли. Твоята приятелка мис Ларкин се обади онзи ден. Ти й дължиш много.

— Повече, отколкото си мислиш. Какво каза тя? — попита Уесли.

— Иска да дойде тук. Смята, че може да си вземе две седмици отпуск от списанието. Чака да й се обадиш.

— Ще трябва да почака — отвърна Уесли и допи шампанското си.

— Каза, че ти знаеш за намерението й да дойде тук. Че си искал тя да дойде.

— Мислех, че всичко вече ще е приключило — обясни Уесли. — Само че не е. Затова ще се видим с нея друг път.

— О, по дяволите — извика Рудолф. — Няма освен всичко друго да играя и ролята на Купидон. Хайде да пресушим бутилката. Искам да поспя.

— Какво ще правиш сега? — попита Били, когато двамата с Уесли останаха сами пред хотела.

— Ще обикалям като нощен патрул — отвърна Уесли. — Искаш ли да дойдеш?

— Не.

Уесли погледна скептично Били и попита:

— Какво мислиш за цялата тая работа?

— Безумно ме е страх. За всички нас — отвърна Били.

Уесли кимна мрачно.

— Ще дойда с теб до паркинга. Забравих да вдигна гюрука на колата си, а сигурно ще вали.

Уесли му помогна, после Били затвори прозорците на колата и каза:

— Уесли, все пак няма да е лошо, ако двамата с теб се разходим до Париж. Ще спираме по пътя да играем тенис и да си правим угощения. Може да се срещнете с твоята приятелка там. Тук ще те побъркат през следващите десет дни. Нищо лошо няма да стане, ако отложиш нещата с десет дни.

— Ще играя с тебе тенис, Били, само че тук. Лека нощ — каза Уесли.

Били проследи с поглед високата фигура в тъмен костюм с леко издут джоб. Поклати глава и се върна в хотела. В стаята си превъртя два пъти ключа на вратата.

На другата сутрин се събуди рано и поръча да му донесат вестниците. Освен специалните издания на фестивала пиколото му донесе и новия брой на „Нисматен“ На първа страница бе поместена снимка на един мъж, който му изглеждаше познат. Мъжът носеше тъмни очила и стоеше между двама полицаи. Беше приятелят на Моника, търговецът на замразени храни от Дюселдорф. Текстът към снимката гласеше, че бил арестуван след анонимно телефонно обаждане и че бил заловен с бомба, скрита в калъф на филмова камера. Човекът, който се обадил по телефона, говорел със силно подчертан южняшки акцент.

Били се усмихна, като прочете последните редове. Уесли не е единственият актьор в семейството, каза си той.

На другата сутрин отидоха с малката открита кола в един тих спортен клуб в Жуан ле Пен да играят тенис. Уесли, със сини джинси, избеляла памучна риза и вълнено сако с оръфани ръкави, никак не приличаше на актьор, комуто предсказваха в печата блестяща кариера. Били докосна с отвращение леко издутия джоб и каза: