Ъруин Шоу - Просяк, крадец

После го досрамя, че е допуснал да се ядоса. В края на краищата майка му беше зряла жена и не му влизаше в работата какво прави тя през свободното си време или как подбира партньорите си. Крачейки до нея към специално изпратената кола, той стисна с обич ръката й, за да заглади впечатлението от думите си за семейната среща. Гретхен изненадано го погледна и широко се усмихна.

— Очакват ни две страхотни седмици — каза тя.

— Надявам се. Нямам търпение да видя филма — отвърна Били.

— Предсказанията са добри. Хората, които вече са го гледали, го харесват много.

— Не само го харесват много — намеси се Рудолф. — Луди са по него! Вече получих предложение за стопроцентова печалба от моя дял, но го отхвърлих.

— Верният ми брат — весело каза Гретхен. — Влага там, където го тегли сърцето. Руди — намръщи се тя, — не ми изглеждаш добре. Сякаш не си спал седмици наред. Какво има?

— Нищо — засмя се неловко Рудолф. — Може би стоя до късно в казиното.

— И печелиш ли?

— Както винаги — отговори той.

Докато носачът и шофьорът слагаха куфарите в колата, Гретхен каза:

— Малко съм разочарована.

— Защо? — попита Рудолф.

— Надявах се, че Уесли също ще дойде да ме посрещне.

Рудолф и Били се спогледаха.

— Той не е ли отседнал с вас в хотела? — попита Гретхен.

— Не — отвърна Рудолф.

— Но нали е в Кан? След премиерата на филма вестниците и телевизията ще се нахвърлят да вземат интервюта от него. Той би трябвало да се държи като актьор, дори да не смята, че е актьор.

— Гретхен, не знаем къде е — внимателно каза Рудолф. — За последен път сме го видели в Сен Тропе, но след това изчезна.

— Случило ли се е нещо?

— Ние поне не знаем да се е случило нещо — излъга Рудолф. — Не се тревожи, сигурен съм, че ще се появи.

— Дано се появи, защото иначе ще трябва да пусна обява, че се търси изчезнало момче — каза тя и влезе с Донъли в колата.

При толкова багаж в колата оказа се, че за Рудолф няма място. Двамата с Били тръгнаха към пежото, което Били бе оставил на паркинга.

— Най-добре е да измислим някаква история за Уесли, която да й разкажем — започна Рудолф, като влязоха в пежото.

— Този път ти я измисли — отвърна Били, докато изкарваше колата от паркинга. — Последната история, която аз измислих, за малко не ми струва живота.

— Може би ще се появи, като види снимката на Гретхен във вестниците — предположи Рудолф. — Много я обикна, докато снимаха филма.

— Знам. Той ми каза. И въпреки това не храня голяма надежда. Единственото, което го вълнува тия дни, е как да намери оня югославянин. — Били се обърна и погледна любопитно Рудолф. — Нещо ново на твоя фронт?

— След няколко дни ще знам.

— И още ли не искаш да ми кажеш?

— Не — решително отговори Рудолф. — И недей да подпитваш.

В продължение на минута след това Били насочи цялото си внимание към шофирането. По случай пристигането на майка си беше поръчал да измият колата и се бе облякъл чисто и спретнато. Съжаляваше, че отсъствието на Уесли помрачи това събитие.

— Надявам се, че където и да е и каквото и да прави, няма да провали този велик момент в живота на майка ми — изрече той. — Тя изглеждаше в много добро настроение на летището.

— Освен когато ти направи неуместната забележка за семейната среща — отвърна кисело Рудолф.

— Направих я по силата на навика.

— Ами отучи се от тоя навик!

— Ще се опитам — обеща Били. — Във всеки случай, за твое сведение, аз се реабилитирах, докато отивахме към колата.

— Мислиш си, че е безчувствена — продължи Рудолф. — Но искам да ти кажа, че не е така. Особено по отношение на тебе.

— Казах, че ще опитам — усмихна се Били. — Изглежда красива, нали?

— Много.

Били пак извърна глава и погледна Рудолф.

— Какво има между нея и Донъли?

— Не знам да има нещо — рязко отвърна Рудолф. — Двамата работиха заедно много добре, сега той е мой съдружник. Недей да подпитваш и по този въпрос.

— Просто се интересувах — каза Били. — Естествена синовна загриженост за майчиното благополучие. Що за човек е той?

— Възможно най-добрият. Талантлив, амбициозен, честен, има проблем с пиенето.

— Би трябвало да е свикнала с това, след като е живяла с баща ми — заяви Били. — Имам предвид проблема с пиенето.

— Тя покани и баща ти да дойде. Но той каза, че имал нова работа и не можел да напусне Чикаго. Изглежда, най-сетне се е стегнал.

— Аз не бих разчитал на това. Но поне е направил нещо полезно за сина си.

— И какво е то?