Ъруин Шоу - Просяк, крадец

На Уесли му стана драго, защото почувства, че това е признание за баща му, признание от страна на човека, който го бе познавал най-добре. Сега вече много от нещата, които бе чул за баща си от Теди Бойлан и от Шулц в Еврейския дом за стари хора в Бронкс, не го смущаваха.

Обядът, придружен от бутилка студено вино, беше хубав. Уесли бе помолил Бъни да не казва на никого, че е участвал във филм, който ще бъде показан в Кан, но когато момичето — казваше се Надин — попита Уесли какво работи, Бъни изтърси:

— Той е филмов актьор. Как ти се струва, моят стар морски другар?

Е, каза си Уесли, щом по този начин Бъни се издига в очите на момичето си, какво лошо има?

— Наистина ли? — попита невярващо Надин.

— Ами, да — потвърди Уесли, — но след като филмът излезе, може и да се окаже, че съм бивш филмов актьор.

— Будалкате ли ме вие двамата? — попита Надин.

— Ще се увериш сама — каза Бъни. — Той е звездата в един филм, който ще покажат на фестивала.

— Не съм звездата. Имам само една малка роля — възрази Уесли.

Надин внимателно го изгледа и додаде:

— Мина ми през ум, че след като си толкова хубав, все трябва да си някакъв .

— Такива като мен — под път и над път. Аз съм си моряк по душа и толкова — заяви Уесли.

— Аз работя с едно момиче, всъщност тя ми е най-добрата приятелка, и е луда по филми, страшно симпатична е — каза Надин, — да я доведа ли довечера да вечеряме заедно?

— Аз съм съвсем за малко в Сен Тропе — отвърна смутено Уесли. Алис бе обещала да дойде в Европа поне за две седмици и той не искаше да се изкушава от някаква страшно симпатична французойка.

— Тя говори добре английски — продължи Надин.

— Всъщност тази вечер имам среща — каза Уесли. Днес беше петият ден и той искаше да си бъде в хотела, когато и ако изобщо Били се появи.

— А утре вечер? — не спираше Надин.

— Утре вечер сигурно ще бъда в Кан — отвърна Уесли. — Може би друг път.

— Ще се върнеш ли след фестивала? — попита Надин.

— Зависи — отвърна Уесли.

— Тя току-що скъса с приятеля си. Само ти ще можеш да я развеселиш.

— Не ме бива много да развеселявам хората. Питай Бъни.

— Той е сериозно момче — намеси се Бъни. — Първо него трябва някой да го развесели.

— Ако дойдем в Кан, ще можеш ли да ни намериш билети за твоя филм? — попита Надин.

— Мисля, че да. Ще съобщя на Бъни къде съм отседнал. — Божичко, каза си Уесли, само това ми липсваше — две французойки да ми се увесят на врата точно когато открия онзи мръсник Данович.

— Нали няма да забравиш? — попита Надин, докато се приготвяше да се върне в своя бутик.

— Няма да забравя — излъга Уесли.

Надин целуна Бъни. Бъни и Уесли загледаха дребната грациозна фигурка, която се отдалечаваше бързо по кея с полюшваща се походка.

— Какво ще кажеш? — попита Бъни. За пръв път му задаваше този въпрос.

— По-красива от това не може да бъде — отговори Уесли.

— Не смяташ ли, че е много лекомислена, за да стане добра съпруга? — попита напрегнато Бъни.

— Мисля, че е чудесна, Бъни — успокои го Уесли. Не искаше по никакъв начин да се чувства отговорен, когато Бъни взема решение по такъв сериозен за него въпрос като брака. — Аз просто не я познавам.

— Ще ти кажа нещо — започна Бъни. — С твоята външност, с това, което си научил от баща си, а и сега, след като си станал филмов актьор, бас държа, че знаеш за жените сто пъти повече от мен. Никога не съм бил силен по тая част и не искам да се залъгвам. — Той се поколеба. — Не ти ли се стори, че тя флиртува с теб или нещо такова?

— Стига, Бъни. — Уесли беше искрено потресен.

— Не искам да се обвързвам с жена, която ще се задява с приятелите ми — реши Бъни.

— Успокой се, приятел — каза Уесли. — Дори не ми е намигнала.

— Радвам се да го чуя — отвърна Бъни. — А сега… за теб…

— Какво за мен?

— Имам чувството, че не си дошъл на Лазурния бряг само да видиш стария си другар или някакъв си филм…

— Въобразяваш си. Аз просто…

— Нищо не си въобразявам. Познавам те. Знам кога говориш искрено. И кога криеш нещо. Точно сега криеш нещо. Наблюдавам те, когато не знаеш, че те гледам, и това, което виждам, не ми харесва, Уесли.

— Глупости — грубо каза Уесли. — Спри да се държиш като досадна бабичка.

— Знам само едно — продължи Бъни. — Баща ти никак не би искал да си навлечеш някоя беля — голяма беля — особено заради онзи тип Данович. Чуваш ли ме, Уесли?

— Чувам те.

— Той те обичаше и това, което искаше най-много, беше да живееш добре. Съвсем същото важи и за мен. Не искам да те виждам в затвор или в болница, или в морга.