Ъруин Шоу - Просяк, крадец

— Не ме карай да съжалявам, че съм дошъл да те видя, Бъни — каза тихо Уесли.

— Хич не ме интересува дали ще ме видиш повече, стига да мога да ти налея малко разум в главата — не отстъпваше Бъни. — Чудесен живот имаш пред себе си, не го проваляй! Баща ти е мъртъв и толкова. Уважавай паметта му — това е всичко, което искам от теб.

— Трябва да се връщам в хотела. Очаквам телефонен разговор — каза Уесли.

Бъни остана на кърмата, втренчил неодобрителен поглед в Уесли, който се качи на взетия под наем мотопед и запърпори към хотела.

Като стигна до хотела, Уесли видя откритото пежо на паркинга. Забързано влезе вътре. Портиерът му даде ключа и каза:

— Един господин ви чака в бара.

Били седеше сам в празния бар, отпиваше от бирата си и гледаше тясното заливче, край което беше построен хотелът. Както се бе отпуснал в стола си, изглеждаше дребен и нещастен. Дрехите му бяха смачкани, а косата му разрошена от вятъра по време на пътуването. След дългия път до Париж и обратно в откритата кола изглеждаше още по-мургав от обикновено. Прилича на хитър арабин, помисли си Уесли, докато крачеше към братовчед си. Били се изправи, когато Уесли наближи, и двамата си стиснаха ръцете.

— Е, братовчеде, крайно време беше — каза Уесли.

— За бога, с това ли започваш — възкликна раздразнено Били.

— Хайде да се качим в моята стая — предложи Уесли, поглеждайки към бармана, който режеше лимони в дъното на бара. — Там ще говорим.

— Не може ли да си допия бирата — възрази Били. — Като те гледам, и ти имаш нужда от една бира.

— Аз имам нужда от още много неща. Хайде по-бързо — подкани го Уесли.

— Доста елегантен хотел — огледа се Били. — Сигурно струва цяло състояние.

— Смятах, че ще остана тук само два дни, а не целия сезон — отговори Уесли. — Изпи ли си бирата?

— Изглежда, съм я изпил, но трябва да я платя — уточни Били.

— Запишете бирата на господина в моята сметка — извика Уесли на бармана в дъното на залата.

— Благодаря — каза Били, като последва Уесли.

— Това е най-малкото, което мога да направя за моя верен братовчед — отвърна язвително Уесли.

Като влязоха в стаята, Уесли се обърна към Били и рязко попита:

— Носиш ли го?

— Чакай да ти обясня — започна Били. — Човекът, който ми го пази, се укрива. Нямаше го в Париж, приятелката му каза, че не знае къде е, но чака той да й се обади и…

— Кога? — попита Уесли. — Кога ще й се обади?

— Не можа да ми каже. Смята, че скоро.

— Скоро? На четвърти юли? На Коледа?

— Божичко — възкликна обидено Били, — нямаш основание да ми говориш по този начин! Направих всичко възможно! Това не е като да влезеш в магазин и да си купиш кутия бонбони.

— Знаеш ли какво мисля, Били — каза Уесли с равен глас. — Мисля, че ме лъжеш.

— Не бъди толкова подозрителен, дявол да те вземе! Аз сам си предложих услугите, нали така. Никой не ми е опирал пистолет в гърба. Исках само да ти помогна.

— Глупости — ядоса се Уесли. — Ти знаеш къде е този пистолет, ако изобщо има пистолет…

— Има. Кълна се!

— Тогава ще ми кажеш къде е. И то веднага. — С внезапен котешки скок Уесли се озова над Били и започна да го души. Били се съпротивляваше, забил нокти в ръцете, стиснали гърлото му, и се опитваше да ритне с коляно Уесли в слабините. Но Уесли беше с осемнайсет килограма по-тежък от него. Двамата се мятаха безшумно из стаята. Били се подхлъзна и се смъкна на пода, а Уесли го притисна с коляно и със спокойно лице продължи съсредоточено да го души. Малко преди Били да изгуби съзнание, Уесли отпусна ръце и прошепна:

— Ще ми кажеш ли или не?

— Божичко, щеше да ме удушиш — задъхано извика Били.

— Напълно възможно. — Ръцете на Уесли отново стиснаха гърлото на Били.

— Рудолф — каза на пресекулки Били. — Той е в Сен Пол дьо Ванс… Хотел „Коломб д’ор“ Ще слезеш ли сега от гърдите ми?

Уесли бавно отпусна ръце и се изправи. После помогна на Били да стане. Били се отпусна тежко в едно кресло, опипвайки гърлото си с ръце.

— Това, че си толкова силен, няма да ти е от полза — каза той.

Застанал заплашително пред него, Уесли го попита:

— Как така се появи чичо Рудолф? Но без повече номера, Били.

— Аз му се обадих в Ню Йорк. Смятах, че само той може да ти помогне. Направих го заради теб. Нали не мислиш, че съм го направил за себе си.

— Изплашил си се — презрително изрече Уесли. — И си се обадил на дядо Коледа. Трябваше да се досетя. Какво може да се очаква от един тенисист? Връщай се при твоите превзети дамички, негодник! Да ме мотаеш по тоя гаден начин…