И тогава най-после пред нея се отваря път за бягство. Със замъгления си поглед вижда как водата на Меларвикен проблясва далеч под нея. Тя се завтича натам, но се блъсва в невидима стена, пада назад и остава да лежи, предава се.
2.
I’ve been so lucky.
I am the girl with the golden hair.
I want to sing it out to everybody.
What a joy! What a life! What a chance!
Оркестърът отдавна бе престанал да свири и Терез стоеше сама на сцената на Солиден и пееше последните куплети акапелно, макар вече никой да не слушаше. Под краката ѝ цареше хаос.
Трийсетина души лежаха мъртви или умиращи по пейките, по земята. Една жена бе успяла да избяга на сцената, а кръвта шуртеше от гърлото ѝ; беше се ударила в стената от плексиглас, която пазеше завет откъм Меларвикен. Сега лежеше просната на пристана, водещ към правостоящата публика. Терез върна микрофона на стойката, отиде при жената и изпи червения пушек.
Някои от групата бяха заловени от охранителите или от други възрастни, други бяха повалени и прегазени от панически бягащата публика, трети още стояха надвесени над последната си жертва и изсмукваха живота ѝ.
Терез отиде до края на пристана, отметна глава и зави . За миг всяко движение замръзна, когато сърцераздирателният звук вледени лятната вечер. А после дойде отговорът откъм другите момичета. Надигнаха се окървавени лица, оголиха се зъби, заловените напълниха дробовете си с въздух, а Лин, която лежеше до бариерата със счупен крак, се надигна и се присъедини.
От четиринайсет гърла се изтръгна един и същи вой, надигащо се и падащо виене с едно-единствено послание.
Ние съществуваме. Страхувайте се от нас.
А после дойдоха още охранители, още силни ръце и задърпаха и обезвредиха дивите зверове, които се бяха промъкнали сред човешките обиталища.
Тереса бе успяла да се прокрадне покрай сцената и докато другите момичета бяха обърнати в бяг или вече бяха заловени, тя повика Терез при себе си. Заедно изтичаха до ограждението на вълците. Подминаваха групи хора, прави, насядали или налягали, на безопасно — както бяха преценили — разстояние от ужаса. Ридания и вопли и от деца, и от възрастни изпълваха въздуха.
Тереса видя един мъж да прегръща вероятно съпругата и сина си и изведнъж ѝ хрумна една мисъл. Подробност, за която не се бяха сетили, докато планираха този ден.
— Ами Джери? — попита тя. — Той тук ли е?
Без да забавя крачка, Терез отвърна:
— Той нямаше да идва. Казах му да не идва.
Сигурно беше гледал по телевизията, сигурно вече знаеше какво е станало. Но той не беше тук, нямаше риск да е сред мъртвите. Това носеше някакво облекчение.
Те тичаха и хората им правеха път. Един млад глас се провикна:
— Тя беше, дето пееше!
Но не последва реакция. Терез и Тереса тичаха една до друга, докато стигнаха ограждението.
Преди „Алсонг“ да започне, когато всички се бяха събрали при Солиден, Тереса бе използвала арматурната ножица да изреже дупка с размерите на врата в мрежата, за да даде възможност на сивите им братя и сестри да се включат.
Никой от тях не се бе възползвал от случая, но вълците като че ли бяха почувствали царящата паника в околността, тъй като няколко се бяха показали от бърлогите и скривалищата си и предпазливо обикаляха около отвора в оградата, оголваха зъби и ръмжаха. Тереса ги погледна и поклати глава.
— Не дойдоха при нас.
Терез стоеше с издадена напред глава и оглеждаше рунтавите фигури, които на свой ред я наблюдаваха. И след това се случи. Отначало Тереса не разбра какво погъделичка ръката ѝ. Сведе поглед и видя, че пръстите на Терез търсят нейните. Тя сграбчи ръката на Терез и я стисна. Те стояха дълго така, рамо до рамо, пред вратата, хванати за ръка.
После Терез проговори:
— Тогава ние ще отидем при тях.
$orig_author=John Ajvide Lindqvist
$orig_lang=se
$orig_title=Lilla Stjärna
$year=2010
$translator=Стела Джелепова
$trans_year=2014
$pub_year=2014
$type=роман
$category=хорър
$isbn=978-619-152-526-3
Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2017 г.
Издание:
Йон Айвиде Линдквист
Малка звезда
Шведска, първо издание
Превод: Стела Джелепова
Коректор: Милена Братованова
Компютърна обработка: Людмила Петрова
Оформление на корицата: Деница Трифонова
Формат: 16/60/90
Обем: 52 п.к.
Дадена за печат: октомври 2014
Излязла от печат: ноември 2014
Предпечат и печат: Изток-Запад
1124 София, бул. „Цариградско шосе“ №51
тел.: (02) 946 35 21, тел./факс: (02) 943 79 51
e-mail: iztok.zapadbg@gmail.com
Читать дальше