Йон Линдквист - Малка звезда

След това го беше написала. Стига всичко да минеше по план, щяха да правят дисекции на писмото до втръсване, всяка една дума щеше да се анализира. Но тя не мислеше сериозно нищо от написаното. Представяше си се отстрани и си измисляше. След като го препречете, установи, че всичко е истина. Просто не се отнасяше до нея. Нищо никога не се беше отнасяло до нея.

Може би това беше причината.

Роберт Сегервал е заслужил мястото си в официалната ложа след трийсетгодишна вярна служба в Шведската телевизия. Той от онези, на които камерата се спира, докато снима публиката. Носи широко ленено сако с бежов цвят и прави впечатление на едновременно солиден и спокоен човек. Да, когато Ласе се оттегли, той беше сред обсъжданите му приемници. Но не съжалява — предпочита лятото да му е свободно.

След първия удар по ръката за момент се вбесява, че някой му е съсипал сакото. След това идват болката и кръвта. До него жена му, с която са заедно от двайсет и пет години, изпищява и той осъзнава, че опасността е реална.

Обръща се към нападателя си, но не успява да стори нищо — цялото му внимание се насочва към ново пробождане в гърлото. Следващите удари вече са без значение.

Всички знаят, че захване ли се с нещо, Линда Ларшон го прави както трябва. Затова и беше заела мястото си пред сцената на Солиден още от десет часа сутринта. Веднъж е отишла на „Алсонг“ — трябва да му се наслади в пълна степен. През деня беше хапнала от провизиите в раницата си, докато следеше репетициите. Възнамеряваше да опише цялото преживяване в блога си „Лятото на Линда“ и през последните няколко часа си беше водела бележки.

След като чува сърдитото бръмчене зад гърба си, решава, че идва откъм някоя необичайно голяма оса. Знае, че в такъв случай е най-добре да стоиш мирно. Не да заразмахваш ръце. Свежда поглед към бележника си, чудейки се дали да напише нещо за осата.

А после идва пробождането във врата. Болката е неописуема. Пръстите ѝ се разперват и стават леденостудени. Отваря уста, за да изкрещи, но нещо засяда в гърлото ѝ. По бележника покапва кръв и тя притиска ръка към шията си, която е наполовина пробита от бързо въртяща се бургия. След това бургията излиза и тя успява да осъзнае какво е станало, преди да припадне.

Макар това да не е от събитията, в които се очаква от публиката да се включи, Исайло Йованович не може да се въздържи да не припява. За трета поредна година идва на „Алсонг“ и за колкото и интегриран да се смята след седемнайсет години в Швеция, все пак не знае песните . Все тоя Еверт Тоб, в Белград никога не го беше чувал.

АББА обаче е друго нещо. Като тийнейджър Исайло и приятелите му си разменяха касетки, а именно под звуците на „Фернандо“ той бе получил първата си целувка.

Знае, че има приятен тенор и макар хората около него да не пеят, той се включва в песента на момичето горе на сцената. Никога не е чувал някой да пее така и му носи наслада да чуе собствения си глас, примесен с неговия.

Чува далечни писъци и предполага, че момичето е някакъв идол. За него е без значение, важна е само радостта от преплитането на гласовете им.

Насред щастието от музиката получава жесток удар в челюстта, ужасна болка над брадичката. Нещо в долната му челюст се счупва и той се строполява на земята. За няколко секунди устата му се напълва с кръв и отломки от зъби. Той не разбира. Това не е Швеция, каквато я познава.

И тогава вижда замахващия чук и вдига ръце, за да се защити. Главата му бръмчи и не може да фокусира картината. Размазана фигура отстъпва леко встрани; следва унищожителен удар право в темето.

Юхан Лейонйерта е на седмото небе. Той отиде на „Алсонг“ по една-единствена причина и надеждата му се сбъдна. Ула Сало го докосна. Юхан боготвореше Ула Сало от самото начало и Ула бе един от вдъхновителите му да признае хомосексуалността си преди осем години, да напусне Шиса и да се премести в Стокхолм.