Йон Линдквист - Малка звезда

Изведнъж хватката на Петер около рамото ѝ се затяга. Той стиска така силно, че тя изохква и отваря очи в момента, в който ръката му се изтръгва от нейната. Тя го вижда как пада в краката ѝ, хванал се за главата. Разтърсват го спазми, а нейната първа мисъл е: да не би да е епилептик?

А после вижда как изпод дясната му ръка започва да се процежда кръв. Не разбира какво става, но се навежда над него и вика:

— Петер? Петер? Какво ти е?

Очите му се взират в една точка точно зад нея. Разширяват се и той отваря уста да каже нещо. В следващия момент нещо я удря по тила и тя пада по лице върху тялото му. Долавя уханието на „Олд Спайс“, преди вторият удар да угаси всичките ѝ сетива.

Рони Алберг не знае какво, по дяволите, да прави. Той работи на камерата, която е десет метра вляво от сцената; от високия метър дървен подиум има добър изглед. Но това, което вижда, не е като на репетицията. Току-що е получил инструкции в слушалките да снима публиката на седящите места, но случващото се не е особено естетично за окото. Всички са на крака и търчат напред-назад; изглежда цари някаква масова паника.

Задачата му обаче не е да търси отговори, а да снима от подходящи ъгли. Щом седящата публика по някаква причина е решила да се отклони от сценария, той ще трябва да обърне камерата към правостоящите край бариерите; там поне младежите се държат нормално — снимат с телефоните си и разпъват плакати от рода на „ТЕСЛА РУЛЗ“ и „ФЕН-КЛУБ ТЕСЛА ЯКОБСБЕРГ“.

В ухото му прозвучава глас. Режисьорът Абрахамсон се обажда от буса почти разплакан.

— Какво става там, Рони? Всички камери снимат някакви лайна.

И камерата на Рони снима лайна. Вече и младежите са взели да се държат чудато. Плакатът „ТЕСЛА РУЛЗ“ пада на земята и цялата тълпа под него бяга от оградата. Той възнамерява просто да обърне камерата към сцената и пеещото момиче, което поне стои мирно, но в този момент получава силен удар по коляното и кракът му поддава.

Опитва да се задържи да не падне, като се хваща за статива на камерата, но ударът по другото коляно го досъбаря от платформата и той пада по гръб сред морето от бягащи хора.

Стъпкват го — лицето, краката, ръцете; чува пискливо стържене като от зареждаща се светкавица на фотоапарат да приближава ухото му.

Не, „Алсонг“ в „Скансен“ не е за Кале Бекстрьом; установи го още докато се мъчеше да изтърпи песента на Арк , след това някаква мухлясала стара песничка, а сега пък онова момиче от „Майспейс“. Единствената причина да дойде беше, че Еми щеше да бъде тук. А даже не може да я стигне!

Прекара последните десет минути във въртене около химическите тоалетни петдесет метра зад последния зрител. Беше попитал Еми къде е и тя му беше отговорила, че е най-отпред. Къде най-отпред, попита той. Сега чака отговора.

Окей, окей. Ако се наложи, ще си проправи път през морето от хора, само за да може да иде и да се притисне до нея. Тя е най-хубавото момиче в класа и когато го попита: „Ще дойдеш ли в «Скансен» във вторник?“, той май не я разбра правилно. Помисли, че си уреждат среща. Но се оказа, че тя е с още три приятелки, а той даже не можеше да я стигне.

Сега стои, загледан в телефона си, мъчи се със силата на мисълта да изкопчи отговор от нея, но изведнъж разбира, че нещо не е наред. Отпред пищят и размахват ръце, отделни хора притичват покрай него. Той прибира телефона и застава на пръсти, за да види по-добре.

Тълпата пред него се разширява . Все едно цялата публика е била затворена в тенджера под налягане и сега започва да се издува към него. Отначало бавно, а после все по-бързо. Той стои точно под капака, в самия вентил, а кипящата маса напира към него.

Не разбира какво става и гледа със зяпнала уста как вълната приближава. Едва когато остават само няколко метра, идва на себе си, хвърля се към една от тоалетните и се заключва вътре. Отвън се носи бучене, докато хиляди крака минават в див бяг, и тоалетната се клати от телата, изпаднали от стадото и сблъскали се с тънките пластмасови стени.

Той сяда на чинията и продължава да звъни, да търси Еми, но отговор няма.

На гърба на червената тениска на Джоел Карлсон пише Event Security . Така се нарича фирмата, за която работи; от десет години е на тази длъжност. Event security . Един приятел от фитнеса го беше свързал с тях и той се задържа дълго, понеже работата му допадаше. Особено на „Алсонг“.