Йон Линдквист - Малка звезда

Рок-концертите са по-неприятни — задушни помещения, силен шум и блъскащи се и припадащи младежи. На спортните събития пък трябва да се справя с пияниците и хулиганите. В сравнение с тях „Алсонг“ си е чиста ваканция и от фирмата поверяват тази задача като награда за дълга и вярна служба.

Трябва само да обикаляш с пръскачка за цветя и да поливаш с вода разни разгорещени тийнейджърки, които се хилят и го намират за голям купон, да нареждаш на разни, които и така се държат достатъчно прилично, да го карат по-кротко, и да пречиш на публиката да напира напред. Рядко се налага да гониш някого, камо ли пък да прибягваш до насилие.

Но тази вечер става някаква гадост. Щом онази Тесла излезе на сцената и запя, отначало публиката замря. Какъв глас само има това момиче! Всички стояха като омагьосани и слушаха със зяпнала уста. Джоел се възползва да отдъхне малко, да пийне вода и да се поразтегне; и той се наслаждаваше на песента.

И тогава чува писъкът. Идва някъде откъм седящите места, колкото и да е странно. Заоглежда публиката, но прожекторите го заслепяват; все пак вижда, че няколко души са наскачали от седалките. И то насред телевизионното излъчване! Какво, по дяволите… Той им маха ядосано да си седнат, но никой не се подчинява. Даже напротив — наскачат още хора, а виковете се увеличават.

Не само шумотевица, ами и движение. А работата му е да предотвратява точно такива неща и той се озърта, за да намери извора на вълнението.

Нещо става зад една от камерите, там до ВИП-ложата. Ако има място, където винаги да цари пълен мир и спокойствие, това е там. Големи и недотам големи звезди стоят изправени като свещи и чакат да влязат в кадър. Но сега има писъци и движение, и сума ти народ става, и тича .

Джоел си пробива път под сцената, на която момичето все така пее, макар музиката да е утихнала. Докато той стигне ВИП-ложата, целия район в близост до сцената се е опразнил, с изключение на двама души. Джоел вижда нещо на земята и се заковава на място.

Боже Господи.

Роберт Сегервал, онази важна клечка от телевизията, лежи в локва, вероятно кръв; а кръвта се стича от рана или дупка на слепоочието му. Джоел понечва да се хвърли към него, но в същия миг осъзнава, че е по-необходим на друго място.

Приоритети, Джоел. Приоритети.

Това, което отначало бе взел за кавга, се оказва борба на живот и смърт. Разпознава съпругата на Роберт Сегервал, но не и младото момиче, с което тя се боричка — ако може да се нарече така. Възрастната жена размахва ръце, мъчи се да одере лицето на младата, но Джоел вижда, че битката е загубена. Момичето държи в едната ръка дълъг нож, а в другата — бормашина.

Джоел няма как да стигне навреме. Докато той се затичва, ръката с ножа замахва. Джоел не би могъл да направи по-перфектен удар дори по време на обучението си за командос. Острието прорязва гърлото на възрастната жена и тя полита назад с ръце на шията.

Тя най-после осъзнава, че бягството е единствената възможност. Понеже е в капан между момичето и тичащия насам Джоел, тя се запрепъва нагоре по стълбите към сцената, докато кръвта блика по гърдите ѝ.

Приоритети.

Той трябва да спре това момиче, преди да е успяло да направи още нещо. С две широки крачки стига до него и изтръгва ножа от ръката му. То успява да го удари един път по главата с бормашината, преди той да му я избие. Извива ръката зад гърба му, докато вика:

— Какво правиш, мамка му, да не си полудяла!

Момичета се отпуска в ръцете му и спокойно продумва:

— Не съм луда. Съвсем нормална съм даже.

Когато Ева Сегервал изкачва последното стъпало до сцената, за жалост нищо не може да ѝ напомни, че мечтата ѝ най-сетне се е сбъднала.

Тя изостави музикалните си амбиции преди двайсет и три години, за да подкрепя мъжа си в телевизионната му кариера. Но как само мечтаеше преди това! Как един ден Босе Ларшон ще обяви името ѝ и тя ще излезе на сцената на Солиден под клоните на брезите, как ще застане пред публиката!

А сега стои точно там и не може да го оцени. Животът ѝ изтича през гърлото, краката ѝ джапат в кръв, докато се препъва към ангелската фигура, която стои зад микрофона и продължава да пее.

За секунда погледите им се срещат и Ева се уплашва дори повече от преди. Тук няма да намери помощ. Големите сини очи я гледат без съчувствие, сякаш даже не забелязват потоците кръв, покриващи светлата ѝ лятна рокля. Тя изкашля още кръв и с крака, които не я държат, полита наляво, покрай входа към сцената, покрай опразнените места на оркестъра, покрай цветята и нататък по пристана.