• Пожаловаться

Йон Линдквист: Когато мъртвите се пробудят

Здесь есть возможность читать онлайн «Йон Линдквист: Когато мъртвите се пробудят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2012, ISBN: 978-619-150-037-6, издательство: Колибри, категория: Ужасы и Мистика / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Йон Линдквист Когато мъртвите се пробудят

Когато мъртвите се пробудят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Когато мъртвите се пробудят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Шведският писател Йон Айвиде Линдквист (роден 1968 г.) започва „кариерата“ си като илюзионист, след това се изявява като комик и сценарист. Първият му хорър роман „Покани ме да вляза“ (ИК „Колибри“, 2010) жъне световен успех и спечелва на автора прозвището „шведският Стивън Кинг“, а двете му екранизации са удостоени с цял куп престижни награди. Сега Линдквист ни поднася нов, не по-малко оригинален роман, в който разглежда друг мит — този за зомбитата. Един нетрадиционен, изпълнен с философски послания психологически хорър, който излиза от границите на жанра, за да изследва сложни екзистенциални и социални въпроси. Как ще реагираме, ако починалите ни близки внезапно възкръснат? Дали ще ги приемем радушно и ще заживеем отново с тях, или ще ги отхвърлим, защото са бледи сенки на хората, които са били? Нещо странно се случва в Стокхолм. Времето е необичайно горещо, електрическите уреди се държат непривично, хората страдат от нетърпимо главоболие, домашните любимци са обезумели. Градът е пред паника… Пенсионираният журналист Густав Малер получава шокиращо обаждане. Мъртвите в моргата са се пробудили. Неговият внук е бил погребан наскоро. Нима и той ще отвори очи? Когато жената на Дейвид загива в катастрофа, съкрушеният мъж се моли отчаяно да стане чудо и тя да се върне. И ето че чудото става… Потънали в скръб семейства получават шанса да се съберат отново с любимите си хора. Но дали това действително са любимите им хора? И не е ли по-добре мъртвите да си останат мъртви? Криминалният роман е тясно обвързан с действителността и е подходящ за дисекция на обществото и неговите проблеми. Хорър романът няма тези претенции и затова дълбае много по-навътре — до самото ядро на съществуванието. А за хоръра Линдквист е онова, което е Чандлър за криминалния роман. „Пъблишърс Уикли“

Йон Линдквист: другие книги автора


Кто написал Когато мъртвите се пробудят? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Когато мъртвите се пробудят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Когато мъртвите се пробудят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Йон Айвиде Линдквист

Когато мъртвите се пробудят

На Фритьоф

Пролог

Когато вятърът задуха в друга посока

Смъртта е като игла, която най-накрая отваря очите ни за светлината на отминалия ни живот.

Ева-Стина Бюгместар, „Страхливият човек“

Улица „Свеавеген“, 13 август, 22,49

— Наздраве, коменданте.

Хенинг вдигна картонената кутия с вино „Гато Негро“ във въздуха и пи, загледан в металната паметна плоча на тротоара. На мястото, където Улоф Палме1 бе убит преди шестнайсет години, сега лежеше една-единствена изсъхнала роза. Хенинг приклекна и прокара пръст по гравираните букви.

— По дяволите — рече той. — Всичко се влошава, Улоф. Все повече и повече.

Главата му щеше да се пръсне от болка, но не защото бе изпил твърде много вино. Хората, които минаваха по улица „Свеавеген“, бяха забили поглед в земята, а някои дори притискаха слепоочията си с ръка.

По-рано тази вечер въздухът бе настръхнал от напрежение, като при приближаваща буря. Невидимият заряд бавно и неусетно бе нараствал и сега електрическата му сила ставаше непоносима. На нощното небе не се мяркаше нито едно облаче, далечината мълчеше без признак за гръм, всяка надежда за спасение гаснеше. Безформеното електрическо поле, макар и невидимо, напомняше неумолимо за присъствието си.

Електрическата мрежа бе извън контрол. От около девет часа нито една крушка не можеше да бъде угасена и нито една машина — изключена. Всеки опит да се издърпа някой щепсел бе съпроводен с ужасно пукане и облак от искри, които не позволяваха да се прекъсне потокът от електрони.

Напрежението в невидимото поле нарастваше ли, нарастваше.

Хенинг имаше чувството, че около главата му е увита жица, по която тече електричество. Непрестанната пулсираща болка бе изключително мъчителна.

Профуча линейка с включена сирена, може би екипът бързаше за някъде или просто не можеше да я изключи. Няколко паркирани коли глухо бръмчаха.

„Наздраве, коменданте.“

Хенинг повдигна виното до лицето си, отметна глава назад и отвори кранчето. Струйката първо се стече по брадичката и шията му, чак след това успя да уцели устата си. Затвори очи и отпи няколко големи глътки, без да избърше виното, което вече се бе смесило с потта на гърдите му и продължаваше да се стича надолу.

Каква жега. Не стига другото, ами и жегата.

През последните две седмици телевизионните карти на метеоролозите бяха изпъстрени с огромни усмихнати слънца, които покриваха цялата страна. От нажежените през деня тротоари и сгради се издигаше пара, а термометърът продължаваше да показва трийсет градуса, въпреки че вече беше единайсет часа.

Хенинг кимна за довиждане на министър-председателя и тръгна по стъпките на убиеца му към улица „Тунелгатан“. Дръжката на кутията с вино се бе скъсала и сега трябваше да я носи под мишница. Хенинг прокара пръсти по челото си — имаше чувството, че главата му е придобила формата на надут мехур.

Не, беше си нормална, поне отвън. За сметка на това обаче пръстите му бяха подпухнали от горещината и виното.

„Проклето време. Съвсем се побърка.“

Хвана се за парапета и се заизкачва бавно по стълбите. Всяка неуверена стъпка усилваше пулсиращата болка в главата му. Всички прозорци от двете страни на улицата бяха отворени и изпълнени със светлина. От някои струеше музика. Хенинг копнееше за мрак, за мрак и тишина. Искаше му се да се напие с вино до забрава.

Когато стигна до върха на стълбата, спря да си почине за няколко секунди. Всичко продължаваше да се влошава. Сам не знаеше дали собственото му тяло губеше сили, или зарядът на електрическото поле нарастваше. Дори болката в главата му вече не просто пулсираше, а изгаряше мозъка му.

Не. Проблемът не беше само в него.

Съвсем наблизо, до тротоара, бе спряла кола. Моторът ѝ продължаваше да ръмжи намясто, вратата от страната на шофьора беше отворена, а от уредбата гърмеше песента Living doll. Собственикът на колата бе коленичил насред улицата и държеше главата си с ръце.

Хенинг стисна очи за миг и после отново ги отвори. Дали не си въобразяваше, или струящата от прозорците светлина бе станала още по-ярка?

Нещо. Ще. Се. Случи.

Хенинг прекоси с бавни предпазливи стъпки улица „Дьобелнсгатан“, скри се в сянката на кестените на Йоханешките гробища и се строполи на земята. Беше на края на силите си. Целият свят се въртеше, имаше чувството, че в клоните над главата му жужи рояк пчели. Електрическото поле се усили, налягането в главата му нарасна неимоверно, като на дъното на морето, а през отворените прозорци заваляха писъци.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Когато мъртвите се пробудят»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Когато мъртвите се пробудят» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Майкъл Крайтън: Ген
Ген
Майкъл Крайтън
Стивън Кинг: Бурята на века
Бурята на века
Стивън Кинг
Йон Линдквист: Покани ме да вляза
Покани ме да вляза
Йон Линдквист
Йон Линдквист: Малка звезда
Малка звезда
Йон Линдквист
Волфганг Холбайн: Вратата на друидите
Вратата на друидите
Волфганг Холбайн
Отзывы о книге «Когато мъртвите се пробудят»

Обсуждение, отзывы о книге «Когато мъртвите се пробудят» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.