Йон Линдквист - Когато мъртвите се пробудят

— Приемате ли Америкън Експрес?

Ето я кулминацията. Хората обикновено се заливаха от смях, когато Бени им разказваше за злощастния си опит да купи кондоми от югославската мафия. Този път обаче никой не се разсмя. Всички бяха съвсем посърнали.

— Затвори си устата, по дяволите! — извика един подпийнал мъж откъм бара и се хвана за главата.

Давид го разбираше напълно. Звукът на микрофона бе максимално усилен и отекваше в стените. Беше си живо мъчение, като се има предвид, че главите на всички се пръскаха от болка.

Бени се изсмя нервно.

— Да не би да са те пуснали в градски отпуск от дом за умствено изостанали?

Тъй като и този път никой не се разсмя, Бени постави микрофона обратно на статива и рече: „Благодаря. Бяхте фантастични.“ След това слезе от сцената и тръгна към кухнята. В следващия миг микрофонът проряза натежалия от напрежение въздух с ужасен писък.

Посетителите се хванаха за главите, а някои дори закрещяха в синхрон с ехтящата в залата микрофония. Давид стисна зъби, изтича при микрофона и се опита да го откачи от кабела. По кожата му пробяга лек ток, но кабелът не помръдна. Само след няколко секунди му се стори, че воят на микрофона буквално се врязва в мозъка му. Не издържа и запуши ушите си с ръце.

Обърна се и понечи да тръгне към кухнята, но попадна в тълпата от посетители, които бяха наскачали от масите и се опитваха да стигнат до изхода. Една жена, която очевидно не изпитваше никакво уважение към недвижимото имущество на ресторанта, избута Давид настрани, нави кабела на микрофона няколко пъти около ръката си и го дръпна с все сила. Успя единствено да събори статива. Пищенето продължи.

Давид погледна към пулта на дисководещия, където Лео натискаше всички възможни копчета без резултат. Точно щеше да му извика да дръпне щепсела, когато някой го бутна на ниската сцена. Остана да лежи там със запушени уши и видя как жената завъртя микрофона над главата си и го удари в каменния под.

Настъпи тишина. Хората спряха и се огледаха. Отвсякъде се чуха въздишки на облекчение. Давид се поизправи и видя как Лео маха с ръце. В следващия миг прокара показалеца си по гърлото. Давид кимна, прокашля се и рече високо:

— Моля за внимание.

Всички се обърнаха към него.

— За съжаление ни се налага да прекъснем днешното представление заради техническа повреда.

Отнякъде долетя смях. Подигравателен смях.

— Благодарим от сърце на главния ни спонсор „Ватенфал“ 9 9 Най-голямата електрическа компания в Швеция. — Б.пр. . Заповядайте отново!

Репликата му бе посрещната с отделни освирквания. Давид махна с ръце, сякаш се опитваше да каже: „Простете, но не аз съм виновен за всичко това, по дяволите.“ Публиката обаче вече бе загубила интерес към него. Всички вървяха към изхода. Ресторантът се изпразни само за няколко минути.

В кухнята Лео го посрещна сърдит.

— За какво ти бе да споменаваш „Ватенфал“? — попита той.

— Ами шегичка — отвърна Давид.

— Ясно. Много смешно.

Давид точно отвори уста да направи коментар за отговорността на капитана на потъващия кораб, все пак Лео бе шеф на ресторанта и следващия път, когато електрическата мрежа полудееше, бе негов ред да замаже положението, но реши да си премълчи. От една страна, не можеше да си позволи да се скара с Лео, а от друга — имаше по-големи проблеми.

Влезе в главния офис и набра номера на Ева от стационарния телефон. Този път успя да се свърже, но само с гласовата ѝ поща. Остави ѝ съобщение да му се обади в ресторанта при първа възможност.

Комиците взеха няколко бири и седнаха да ги изпият в кухнята на фона на бученето на аспираторите. Готвачите ги бяха пуснали, за да прогонят жегата от котлоните, които не можеха да изключат. А сега и те отказваха да спрат. Едва се чуваха един друг, но поне беше хладно.

Повечето си тръгнаха, но Давид реши да остане за в случай, че Ева му се обади. По радиото съобщиха, че проблемите с електрическата мрежа са засегнали само стокхолмския регион и че на места напрежението във волтове на метър се доближава до това на падащ гръм. Давид целият настръхна. Може би от страх или пък заради витаещото във въздуха статично електричество.

Когато усети вибрациите по бедрото си, първо реши, че и те се дължат на напрежението в атмосферата, но след това осъзна, че мобилният му телефон звъни. Изписаният на дисплея номер не му бе познат.

— Ало, говорите с Давид.

— Давид Зетерберг?

— Да?

Нещо в интонацията на мъжа накара стомахът му да се свие от притеснение. Изправи се и излезе в коридора, който водеше към ложата, за да чува по-добре.