Йон Линдквист - Когато мъртвите се пробудят

Докато вървеше надолу по улицата, Малер отброи мънистата едно по едно с палец, сякаш държеше броеница.

Наложи се да спре и да си поеме дъх, след като изкачи стълбите до апартамента на дъщеря си. После отключи вратата. Вътре цареше полумрак, бе топло и задушно.

— Здравей, миличко. Аз съм.

Не последва отговор. Както всеки път, и сега го изпълни злокобно предчувствие.

Но Ана бе там, жива. Лежеше, свита в леглото на Елиас, върху чаршафа с мечето Бамсе, подарък от Малер, и гледаше втренчено към стената. Малер остави торбичката на пода, прескочи прашните елементи от конструктор „Лего“, приближи се до леглото и внимателно седна в самия му край, при таблата.

— Как си, мила?

Ана си пое дълбоко въздух през носа. Гласът ѝ прозвуча слабо.

— Татко… Мога да усетя аромата му. Чаршафът все още ухае като него. Ароматът му не е изчезнал.

На Малер му се прииска да легне до нея, да я прегърне и като истински баща да прогони всичкото зло. Но не посмя. Леглото нямаше да издържи тежестта му. Затова остана седнал на мястото си и се загледа в елементите от конструктора, с които никой не си бе играл вече два месеца.

Когато Малер търсеше апартамент за Ана, в същия вход се продаваше още едно жилище, само че на първия етаж. Впоследствие се отказа от него от страх, че лесно можеха да го оберат.

— Ела да хапнеш.

Малер извади две порции говеждо и готова картофена салата, наряза един домат на парчета и ги подреди в края на чиниите. Ана не му отговори.

Щорите в кухнята бяха спуснати, но слънчевите лъчи успяваха да се промушат през процепите им, да изрисуват огнени фигури по кухненската маса и да осветят вихрушката от прашинки във въздуха. Трябваше да изчисти, но нямаше сили.

Преди два месеца масата бе отрупана с най-различни предмети: плодове, писма, играчки, цветя, откъснати по време на последната разходка, някои от рисунките на Елиас от детската градина. Мъниста от житейската броеница.

Сега там имаше само две чинии с готова храна. Палещ въздух и миризма на прах. И яркочервени домати. Какво жалко подобие на вечеря.

Малер се върна в стаята на Елиас и се спря на прага.

— Ана… Трябва да хапнеш поне малко. Хайде. Всичко е готово.

Ана поклати глава и каза, без дори да го погледне: „Ще вечерям по-късно. Благодаря.“

— Не може ли да станеш поне за малко?

Тъй като тя не му отговори, Малер се върна обратно в кухнята и седна на масата.

Започна да се храни механично. Имаше чувството, че звукът от дъвченето му отеква между стените на тихата стая. Накрая изяде и парченцата домат. Едно по едно.

На парапета на балкона бе кацнала калинка.

Ана бе заета със събирането на багажа. Канеха се да отпътуват за лятната къща на Малер в Руслаген за няколко седмици.

— Мамо, виж, калинка.

Ана влезе във всекидневната точно в мига, когато качилият се на балконската маса Елиас се наведе напред в опит да хване литналата калинка. Единият крак на масата се счупи. Ана не успя да го спаси.

Под балкона имаше паркинг. С черен асфалт.

— Ето, миличко.

Малер ѝ подаде една средно голяма хапка с вилицата. Тя седна в леглото, взе прибора за хранене и го пъхна в устата си. Малер ѝ даде чинията.

Лицето на Ана бе подпухнало и зачервено от плач, а сред кафявата ѝ коса се мяркаха сиви кичури. Тя хапна четири залъка и му върна чинията.

— Благодаря. Много беше вкусно.

Малер остави чинията върху бюрото на Елиас и отпусна ръце в скута си.

— Излизала ли си днес?

— Бях при него.

Малер кимна. Не знаеше какво да каже. Когато се изправи, главата му се удари в окачената над леглото Акка с Ниле Холгерсон на гърба 11 11 Акка и Ниле Холгерсон са герои на Селма Лагерльоф от детската книжка „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. — Б.пр. . Дървената гъска плесна няколко пъти с криле и раздвижи въздуха над лицето на Ана. След това отново замря.

Когато се прибра в апартамента си в другия край на вътрешния двор, Малер съблече мокрите си от пот дрехи, взе душ, облече халата си и изпи един алведон, за да облекчи болката в главата си. Седна пред компютъра и влезе в страницата на Ройтерс. През следващия един час успя да открие и преведе три вестникарски бележки.

Ново японско изобретение тълкува кучешки лай. Успешно разделени сиамски близнаци. Мъж от Любек построил къща от консерви. Тъй като Малер не разполагаше със снимка на японското изобретение, реши да допълни статията с фотоса на един лабрадор. След това я изпрати на вестника.