Йон Линдквист: Когато мъртвите се пробудят

Магнус поклати глава.

— Не разбирам.

— Е — рече му Давид, — и аз не разбирам.

Ева се прибра от работа в пет и половина и Давид я посрещна в коридора.

— Здравей, мили — поздрави го тя. — Как сте?

— Смъртта, смъртта и пак смъртта — отвърна ѝ Давид и се хвана за корема. После я целуна. Горната ѝ устна бе солена от пот. — А ти?

— Ами, малко ме боли глава. Иначе съм добре. Успя ли да напишеш нещо?

— Май да… — Давид махна леко с ръка към масата. — Но не е кой знае колко добро.

Ева кимна.

— Разбира се. Ще ми го прочетеш ли?

— Ако искаш.

Ева влезе в стаята на Магнус, а Давид отиде в тоалетната и поседя известно време на тоалетната чиния, загледан в белите рибки по завесата на душ-кабината. Искаше му се да прочете текста си на Ева, не, трябваше да го прочете на Ева. Беше забавен, но той се срамуваше от него. Страхуваше се, че Ева ще направи някакъв коментар за… идеята му. Или по-скоро за липсата на такава.

Пусна водата в тоалетната и наплиска лицето си на мивката.

„Аз съм комик. Комик.“

Да. Така си беше.

Приготви лека вечеря — омлет с гъби, докато Магнус и Ева подреждаха играта „Монополи“ в дневната. От мишниците на Давид се стичаха реки от пот, докато стоеше пред печката и запържваше гъбите.

„Това време е ненормално.“

Пред очите му пробяга образът на огромна оранжерия. Да. Представи си Земята като оранжерия. Представи си как извънземните са посадили семето на живота ни тук преди няколко милиона години и сега ще дойдат да приберат реколтата.

Давид разпредели омлета по чиниите и след това извика, че вечерята е сервирана. Образът бе доста добър, но дали щеше да разсмее хората? Не. Може би ако се спреше на някой известен човек, например Стафан Хеймершон 5 5 Стафан Хеймершон (1935) — шведски журналист, международен кореспондент, писател, телевизионен продуцент. — Б.пр. , и го набележеше за предводител на извънземните… Така значи, ето го главния виновник за парниковия ефект…

— За какво си се замислил?

— Нищо особено. Стафан Хеймершон е виновен за горещината.

— Добре…

Ева изчакваше. Давид сви рамене.

— Ами това е. В общи линии.

— Мамо. — Магнус бе извадил всички парченца домат от салатата си. — Робин ми каза, че ако стане още по-топло, динозаврите ще се върнат на земята. Вярно ли е?

Болката в главите им се усили по време на играта, което ги караше да реагират с ненужно раздразнение при всяка загуба на пари. След половин час направиха кратка пауза, за да може Магнус да изгледа „Булибумпа“ 6 6 Детско предаване, продуцирано от Шведската национална телевизия. — Б.пр. , а Ева да направи кафе в кухнята. Давид остана да седи на дивана и да се прозява. Приспа му се, както всеки път, когато се изнервеше. Прииска му се веднага да си легне.

Магнус се сгуши до него и двамата се загледаха в някакъв документален филм за цирка. Когато кафето бе готово, Давид стана от дивана въпреки протестите на Магнус. Ева стоеше пред печката и въртеше едно от копчетата ѝ.

— Странно — рече тя. — Не мога да я изключа.

Червената лампичка, която сигнализираше, че печката работи, продължаваше упорито да свети. Давид завъртя няколко от останалите копчета, но без резултат. Котлонът с къркорещата кафеварка бе нажежен до червено. В този момент нямаха сили да се борят и с него и го оставиха да работи. Давид прочете текста си, докато пиеха кафето си с много захар и пушеха. Ева го намери за много забавен.

— Как мислиш, дали мога да го изиграя?

— Абсолютно.

— Не смяташ, че е…

— Какъв?

— Ами арогантен. Те са напълно прави.

— Е и?

— Ами нищо. Благодаря.

Бяха женени от десет години, но не минаваше и ден, през който Давид да не погледне Ева и да не си каже: „Ех, какъв съм късметлия.“ Вярно, имаха и трудни периоди, цели седмици, лишени от всякаква радост, но дори и тогава под натежалата мъка проблясваше малка табелка с надпис „Страхотен късметлия“. Нищо, че в този миг не можеше да я види. Тя отново щеше да изскочи отнякъде.

Ева работеше като редактор и илюстратор на научнопопулярна литература за деца в малката издателска къща „Хипогриф“. Дори самата тя бе написала и илюстрирала две книги за Брюно, бобърът философ, който обича да строи. Вярно, че те не пожънаха голям успех, но Ева веднъж бе подхвърлила със съответната гримаса: „На богаташите май им допадат. Имам предвид архитектите. За децата им обаче не съм сигурна.“ Давид смяташе, че книжките бяха далеч по-забавни от неговите монолози.