Йон Линдквист - Когато мъртвите се пробудят

— Мамо! Татко! Не мога да го спра.

Магнус бе застанал пред телевизора и размахваше дистанционното. Давид натисна копчето за изключване, но екранът продължи да свети. Също като печката. Сега поне можеше да дръпне щепсела от контакта. Така и направи, точно докато представяха емисията новини по националната телевизия. За миг му се стори, че се бори с магнит — контактът буквално се опитваше да придърпа щепсела обратно. Чу се пукот и по пръстите му сякаш пробягаха мравки, след това настъпи тишина.

Давид вдигна щепсела и рече:

— Видяхте ли? Май даде на късо… Сигурно всички бушони са изгърмели.

Той включи лампата на тавана. Тя светна и не угасна повече.

Магнус скочи на дивана.

— Хайде! Да продължим!

Оставиха Магнус да спечели. Докато той броеше парите си, Давид извади сценичното си облекло и хвана вестника. Когато се върна в кухнята, видя, че Ева се опитва да изтегли печката напред.

— Не — опита се да я спре Давид. — Не го прави.

Тя прищипа пръста си и изруга.

— По дяволите… Не можем да я оставим така. Ще ходя у татко. По дяволите…

Ева дръпна рязко печката, но тя бе заклещена между шкафовете.

— Слушай сега — намеси се Давид. — Колко пъти си я забравяла включена, преди да си легнем, и не е имало неприятни инциденти?

— Да, да, знам. Но това не е като да излезем и да я оставим без надзор… — Ева ритна вратата на фурната. — Не сме чистили отзад от сума ти години. Проклета печка. По дяволите, главата ми ще се пръсне.

— Ева, това ли ти се иска в този момент? Да чистиш зад печката?

Тя отпусна ръце, поклати глава и се изсмя.

— Не, просто ѝ се ядосах. Ще я зарежа така.

Като в последна отчаяна атака Ева дръпна с все сила печката още веднъж, но без резултат. После вдигна ръце и се отказа. Магнус дойде при тях в кухнята, стиснал пачката с пари в ръце.

— Деветдесет и седем хиляди и четиристотин. — Той затвори очи. — Много ме боли глава. Ужасно е.

На раздяла всички си взеха по един алведон 7 7 Шведско лекарство с парацетамол. — Б.пр. с чаша вода, чукнаха се и преглътнаха.

Магнус щеше да остане да спи при майката на Давид, а Ева възнамеряваше да се отбие при баща си в Йерфела, но щеше да се върне вкъщи по-късно същата нощ. Двамата с Давид гушнаха Магнус и размениха по няколко целувки с него.

— Да не прекалиш с „Картун Нетуърк“, докато си при баба ти — заръча Давид.

— Ами — отвърна му Магнус. — Вече не го гледам.

— Чудесно — рече Ева. — Значи…

— Сега гледам „Дисни Ченъл“. Той е много по-хубав.

Давид и Ева се целунаха още веднъж, а очите им проблеснаха при мисълта за предстоящата им нощ съвсем сами вкъщи. След това Ева хвана Магнус за ръката, махнаха на Давид за последен път и потеглиха. Давид постоя още малко на тротоара, загледан след тях.

„Няма да ги видя повече…“

Отново усети познатия до болка страх. Бог бе проявил прекалена добрина към него, незаслужена. Бе му дал повече, отколкото трябва. И сега щеше да му вземе всичко. Когато Ева и Магнус се скриха зад ъгъла, го облада силно желание да изтича след тях, да ги спре и да им каже: „Хайде елате, да се прибираме. Ще изгледаме «Шрек», ще поиграем на «Монополи»… Нека не се разделяме.“

Този път обаче страхът бе много по-силен от обикновено. Успя все пак да го потисне, обърна се и тръгна към улица „Санкт Ериксгатан“, като през цялото време си повтаряше новия скеч в опит да го запамети по-добре.

Как се пръква подобна снимка? Двете жени са разстроени и какво решават да направят? Да влязат в първия магазин за алкохол, да купят няколко бутилки, а след това и купчина порносписания. После застават на тротоара и започват да леят алкохол, и то в продължение на цели два часа, докато накрая фотографът на „Афтонбладет“ 8 8 Един от най-големите скандални ежедневници в Швеция. — Б.пр. Путе Меркерт СЛУЧАЙНО ги забелязва и взема че ги снима.

— Здравейте! — поздравява ги той. — Какво правите?

— Ами как какво. Изливаме алкохол върху порносписанието — отвръщат му те.

„Аха — помисля си фотографът. — Ето това е новина.“

Не. Не фотографът. Путе Меркерт. През цялото време.

„Аха — помисля си Путе Меркерт. — Ето това е новина.“

На средата на моста Давид забеляза нещо странно и се спря.

Наскоро бе прочел във вестниците, че в Стокхолм са се завъдили милиони плъхове. Досега не бе видял нито един, но ето че на моста „Санкт Ерик“ сега се мъдреха цели три. Един голям и два по-малки. Гонеха се в кръг по тротоара, съскаха и оголваха зъби, а един от по-малките дори ухапа големия по гърба. Давид отстъпи и вдигна поглед от земята. От другата страна на плъховете стоеше възрастен мъж и наблюдаваше борбата им със зяпнала от почуда уста.