Йон Линдквист - Малка звезда

Тереса търси повече от час, докато намери точния инструмент. Трябваше да е на батерии и да има тясна ръкохватка, подходяща за малки ръце. Не биваше да е твърде голям или тежък, но все пак трябваше да е достатъчно мощен да върти широка бургия. Трябваше да може да се купи отвсякъде. И трябваше да е красив .

Зад неговорещото ѝ нищо име „Хитачи“ DS14DFL откри отговора. Нежен инструмент, който обаче носеше мощна и страховита сила в литиевойонните си батерии. Дръжката изглеждаше удобна и тя копнееше да я хване, да удължи ръката си с въртящото се, заплашително острие.

Разпрати мейли на всички момичета от групата и приложи информацията за продукта, както и различни магазини, откъдето можеше да се купи. С останалите инструменти и оръжия можеха и да импровизират, но ноктите на лапите им трябваше да бъдат еднакви.

Неделята бе преминала в понеделник, докато тя седеше пред компютъра и търсеше уреда, който щяха да използват, за да могат най-сетне да се измъкнат от онзи живот, в който бяха приклещени, без да са го искали. Луната пред прозореца ѝ светеше високо в небето и скоро щеше да изчезне.

Сърбежът по цялото тяло не ѝ даваше мира. Тя крачеше напред-назад през лъча лунна светлина на пода и мислеше за майка си и баща си, които спяха в леглото си, мислеше за бормашината, мислеше за брадвата в избата. Спираше я единствено опасността да предизвика верижна реакция, която би ѝ попречила да се включи във вторник.

Пръстите я пробождаха, ходилата ѝ изгаряха и тя дишаше учестено като прегладняло животно, докато се мъчеше да престане да обикаля — ами ако разбудеше цялата къща със стъпките си? Едно почукване на вратата, един човек да влезеше и нощта щеше да приключи катастрофално.

Тя седна на леглото и направи нещо, което не беше правила от месеци — взе си лекарството. Глътна три таблетки без вода. След това седна кротко с ръце на коленете и задиша спокойно в очакване нещо да се случи.

След половин час все още не усещаше никаква промяна, все така болката я раздираше отвътре, затова седна пред компютъра и написа писмо. Употребяваше езика на Терез, понеже ѝ помагаше да си събере и опрости мислите. След това разпечата писмото в четири екземпляра, сложи ги в пликове и ги надписа с адреси, намерени в интернет.

Накрая застана до прозореца, загледана в луната, обгърна се с ръце и се опита да преживее нощта.

В понеделник хвана автобуса до Римста и с остатъка от спестяванията си купи от „Йерниа“ избраната бормашина. В автобуса към къщи седеше, прегърнала кутията като спасителен пояс, а щом се прибра, я разопакова и я сложи да се зарежда.

Планираше и визуализираше, помъчи се да си представи ситуацията. Гледа клипове от „Алсонг“ в интернет, за да провери как е организирана публиката, голямото дърво в средата, където бяха поставени камерите.

Боеше се в момента на истината да не изгуби кураж, боеше се да не пропусне шанса си заради малодушието и човешките чувства, които все още дремеха някъде дълбоко в нея.

Вечерта се обади Йоханес.

Гласовете на родителите и братята ѝ бяха редуцирани до безсмислен фонов шум, независимо дали разговаряха помежду си или с нея. Тя нямаше нищо общо с тях. Как така обаче гласът на Йоханес все още се чуваше ?

— Здравей, Тереса.

Тереса. Онова име. Да, тя го помнеше, знаеше, че по някакъв начин е свързано с нея. Да. Когато Йоханес го произнасяше, тя можеше да си спомни онова, другото момиче. Преди Терез, преди „Лети“, преди Макс Хансен и преди Урд. Жалката малка Тереса с жалките си стихотворенийца и жалкия си животец.

Отговори с тересиния глас. Той поне още съществуваше. Беше някак приятно да говори с този глас. Тереса не се измъчваше от острия глад, Тереса не я чакаше кърваво деяние. Тереса беше приятелка на Йоханес и винаги щеше да остане такава.

— Здравей, Йоханес.

Тя легна на кревата и затвори очи със слушалката на ухото; проведе съвсем нормален разговор с Йоханес. Приказваха си за Агнес, за съучениците си, за преустройството на библиотеката. Тереса се престори, че това са важните неща. Беше хубаво.

След малко потънаха в спомени. Тереса не се съпротивляваше и се остави да я отведе при овцете, в пещерата, на разходките им с велосипедите и къпането в езерото. Разговаряха над два часа и след като се сбогуваха, Тереса взе бормашината и докато я претегляше в ръка, цялата работа ѝ се струваше невъзможна.

Включи уреда, моторът забръмча; тя си представи съпротива, размахани крайници; извика: