Йон Линдквист - Малка звезда

— Какво правиш? — попита Терез.

— Искам да дойдат. Вълците.

— Защо?

— Искам да ги видя.

Известно време мълчаха, а после Терез промълви:

— Ето ги, идват.

Тереса присви очи и затърси между стволовете на дърветата и скалните блокове, но никъде не се мяркаха сиви фигури. Обърна се към Терез, за да я помоли да ѝ ги посочи, но очите на Терез бяха насочени към края на оградата, към другите момичета, които приближаваха в група.

— Помислих, че говориш за вълците — въздъхна Тереса.

— Ние сме вълците. Ти го каза.

Да. Беше го казала. Но членовете на глутницата, които се прокрадваха по тясната уличка, в този момент приличаха на вълци не повече от нея самата. Дойдоха и насядаха, примъкнаха се по-близо една до друга, а Терез седеше в центъра. Във въздуха се носеше недостъпен за слуха хленч, примесен с мирис, който Тереса не можеше да различи от своя собствен. Мирис на поражение и тъпа болка.

Оказа се, че седмицата на другите много е приличала на нейната. Започнала с ликуване и кипящ живот, който сякаш бе непобедим и щеше да трае вечно, а после, с отслабването на чувството, бавно преминала в треска и отчаяние.

Също като Тереса, и другите намираха утеха в групата, изцеление просто от близостта до останалите; но помежду им ехтяха слаби и призрачно изпразнени гласове.

„… мислех, че сега, най-после… когато изчезна, видях себе си… сякаш съм едно нищо… нищо не съм направила, нищо няма да направя… все едно съм невидима… никой няма да ме помни… всичко ще изчезне… сякаш съм прекалено малка, за да ме чуят… когато изчезна, останах с празни ръце…“

Продължиха в този дух около пет минути — тихичко скимтене и хленчене, облечено в думи. Накрая Терез изкрещя:

— Тихо!

Гласовете замлъкнаха рязко. Терез бе вдигнала двете си ръце пред гърдите с дланите напред, все едно се мъчеше да спре връхлитащ я влак и изкрещя отново:

— Тишина! Тихо!

Всички наостриха уши. Скупчиха се около Терез, която се протегна и ги изгледа една след друга. Те не сваляха очи от устните ѝ, чакаха думите, които щяха да ги освободят. Предложение, заповед, укор. Каквото и да е.

Когато Терез отвори уста, те бяха така подготвени да чуят някоя кратка, жизненоважна истина, че им отне няколко секунди да осъзнаят, че тя пее .

Дотогава повечето бяха разпознали мелодията и дори да не знаеха целия текст, помнеха поне припева. Ясният глас на Терез взимаше тоновете с такава точност, че те вибрираха в телата им като в огромен резонатор и това им помогна да намерят правилния тон, когато се присъединиха.

Терез изпя песента докрай, другите помагаха с припева и музиката им действаше като морфин. Телесните болки се притъпиха при изливането им в музика; докато песента траеше, нямаше от какво да се боят. В последвалата тишина се чуха далечни аплодисменти.

Няколко души, разхождащи кучета, се бяха спрели на разни места и един се провикна:

— Направо сте за „Алсонг“! — след което продължи по пътя си.

Терез посочи „Скансен“:

— Това ще пея. Там. Вдругиден. Вие ще дойдете. И после край. Ще бъде добре.

Тя се изправи и отиде до оградата, облегна се на мрежата и тихо изръмжа, опита се да повика вълците, но без успех.

— Как така край? — попита Каролине. — Какво искаш да кажеш, край на кое?

Тереса погледна към „Скансен“, представи си сцената на Солиден някъде зад дърветата, както я беше виждала по телевизията. Тълпата, певците, камерите и „Стокхолм в сърцето ми“. Плътната стена от млади момичета, приличащи или много различни от тях самите, които напираха срещу бариерите отпред и припяваха. А Терез щеше да излезе на тази сцена. Те щяха да бъдат в публиката. Сред всички тези хора.

— Роня? — продума Тереса. — Помниш ли как веднъж попита накъде сме тръгнали, какво ще правим ?

Роня кимна и сви рамене:

— Ами, направихме някои неща.

— Не — възрази Тереса. — Нищо не сме направили. Само се подготвяхме.

Тя хвърли един поглед към табелата пред заграждението на вълците: Не хранете животните , и после размаха ръка натам, към „Скансен“:

— Но сега ще направим нещо. И ще се чувстваме добре завинаги. И никой никога няма да ни забрави.

„Хитачи“ DS14DFL.

Тегло: 1,6 кг. Обща дължина: 210 мм. Ергономична ръкохватка с гумено покритие. Диапазон на пробиване: 13 мм. 1200 оборота/минута.