Пред вратата на училището, от другата страна на улицата, стоеше, опрял лакът на стената и склонил чело на ръката си, един много малък коминочистач със съвсем черно лице, с торба и четка. Той плачеше непрестанно.
Две или три момичета от втори клас се приближиха до него и го запитаха:
— Какво ти се е случило, та плачеш така?
Но момчето не отговори и продължаваше да плаче.
— Но кажи какво ти се е случило, защо плачеш? — запитаха го пак момичетата.
Тогава то вдигна глава (лицето му беше детско) и каза през сълзи, че ходило да чисти комини в няколко къщи, дето спечелило трийсет солди, и ги изгубило — изпадали през разпрания му джоб, и то показваше скъсаното място. Сега то не смееше да се върне в къщи без парите.
— Господарят ще ме бие — каза то, като хлипаше, и склони отново глава върху ръката си, отчаяно. Момиченцата стояха и го гледаха сериозни.
През това време се доближиха и други момичета, големи и малки, бедни и богати, с чанти под мишница, и едно голямо момиче, което имаше синьо перо на шапката, извади от джоба си две петачета и каза:
— Аз имам само две петачета. Да съберем коя каквото може да даде.
— И аз имам две петачета — каза друго момиче, облечено в червено. — Ще съберем помежду си трийсет.
И те почнаха да викат:
— Амалия! Луиджа! Анина! — Едно петаче! — Кой има пари? — Тук парите!
Някои имаха пари да си купят цветя и тетрадки и ги дадоха; няколко по-малки дадоха чентезими 3 3 Едно солдо е равна на пет чентезими, а един чентезим е равен на една наша стотинка. Б.пр.
. Момичето със синьото перо събираше всичко и броеше на висок глас:
— Осем, десет, петнайсет!
Но трябваха още. Тогава се яви една по-голяма от всички, която изглеждаше почти като учителка. Тя даде половин лира и всички заскачаха от радост около нея. Не достигаха още пет петачета.
— Сега ще дойдат четвъртокласничките, те имат пари — каза една.
Момичетата от четвърти клас дойдоха и парите почнаха да валят. Всички се трупаха. И хубаво беше да види човек тоя беден коминочистач сред ученичките с разноцветни дрехи, с пера, панделки и къдрици.
Трийсетте петачета вече бяха събрани и още даваха. Най-малките, които нямаха пари, си пробиваха път между големите и слагаха малките си китки цветя, само и те да дадат нещо.
Неочаквано дойде вратарката и извика:
— Госпожа директорката!
Момичетата се пръснаха на всички страни като ято врабчета. Тогава малкият коминочистач остана сам посред улицата. Той избърса очите си, напълно доволен. Ръцете му бяха пълни с пари, а в илика на палтото му, в джобовете и шапката му имаше много китки цветя. Цветя имаше и по земята, в краката му.
2, сряда
Тоя ден е посветен на паметта на мъртвите. Знаеш ли, Енрико, на кои мъртви вие, децата, би трябвало в тоя ден да посветите една мисъл? На ония, които са умрели за вас, малките и по-големите деца. Колко са умрели и колко умират постоянно! Помислил ли си ти колко бащи са изхабили живота си в труда, колко майки са слезли преди време в гроба, изтощени от лишенията, на които са се били осъдили, за да поддържат децата си? Знаеш ли колко мъже са забили нож в сърцето си от отчаяние, че виждат собствените си деца в нищета, колко жени са се удавили или са умрели от мъка, или са полудели, задето са изгубили своето детенце? В тоя ден помисли за всички тия мъртви, Енрико.
Помисли за многото учителки, които са умрели млади, заболели от туберкулоза поради тежката работа в училище, която са вършили от любов към децата, с които не са могли да се разделят; помисли за лекарите, които са умрели от заразителни болести, които те смело са презрели, за да лекуват деца; помисли за всички ония, които при корабокрушенията, пожарите и глада, в момент на върховна опасност са отстъпили на децата последното парче хляб, последната спасителна дъска, последното въже за спасяване от пламъците и са издъхнали доволни от жертвата си, която е запазила живота на някое малко невинно създание.
Тия мъртви нямат брой, Енрико; във всяко гробище лежат стотици от тия свети създания, които, ако можеха да се дигнат за миг от гроба си, биха извикали името на някое дете, за което са пожертвували удоволствията на младостта, спокойствието на старостта, любовта, ума, живота; годеници на двайсет години, мъже в разцвета на силите си, осемдесетгодишни старци, младежи — героични и незнайни мъченици на детството, толкова велики и толкова благородни, че земята не ражда толкова цветя, колкото би трябвало да положим на гробовете им. Толкова много сте обичани, о деца!
Читать дальше