Исабел Алиенде - Паула

За пръв път долових неудобствата на моя пол, когато бях петгодишна сополанка и майка ми ме учеше да плета в коридора в дядовата къща, а в това време братята ми си играеха на тополата в градината. Непохватните ми пръсти се мъчеха да захванат бримките с иглите, изпусках ги, кълбото се заплиташе, пот се лееше от мен заради усилието да се концентрирам и тогава мама ми каза: «Седни с прибрани крака като госпожица.» Захвърлих надалеч плетивото и в същия момент реших, че ще бъда мъж; твърдо отстоявах тази позиция, докато станах на единайсет години и хормоните ме предадоха при вида на монументалните уши на първия ми любим, а тялото ми взе неумолимо да се променя. Щяха да минат четирийсет години, докато се примиря с положението си и разбера, че с двойно повече усилия и наполовина по-малко признание бях постигнала това, което понякога постигат някои мъже. Днес не бих се разменила с никого от тях, но на младини несправедливостите вгорчаваха живота ми. Не ставаше дума за фройдистка завист, нямам основание да желая онзи малък и капризен мъжки израстък, защото ако го имах, нямаше да знам какво да правя с него. Делия ми даде една камара книги от американски и европейски авторки и ми нареди да ги изчета в азбучен ред, та дано се разсее мъглата на романтизма в мозъка ми, отровен от прекалено много романи, и така бързо открих свързан начин за изразяване на глухия гняв, който непрестанно бях усещала. Превърнах се в отлична противничка на чичо Рамон, комуто се наложи да прибягва до най-ловките си реторически капани, за да може да ми се противопоставя; сега аз пишех документи в три екземпляра с печат, а той отказваше да ги подпише.

Една вечер бяхме канени с Майкъл на вечеря у известен политик социалист, който беше направил кариера с борбата си за справедливост и равенство за народа. В неговите очи народът се състоеше само от мъже, не му беше хрумвало, че и жените се числят към него. Жена му заемаше ръководна длъжност в голяма корпорация и се появяваше в пресата като един от малкото примери за еманципирана жена; не знам защо се беше омъжила за такъв прототип на мачист. Останалите гости също бяха видни личности от света на политиката и културата и ние, по-млади с десет години, с нищо не се вписвахме в тази изискана група. На масата някой похвали моите хумористични статии, попита ме дали не възнамерявам да напиша нещо сериозно и аз, в изблик на вдъхновение, отвърнах, че бих искала да интервюирам някоя невярна съпруга. Ледена тишина се спусна в трапезарията, смутените сътрапезници впиха погледи в приборите си и за дълго никой не продума. Накрая домакинята стана, запъти се към кухнята, за да направи кафе, и аз я последвах под предлог, че ще й помогна. Докато поставяхме чашите в поднос, тя ми каза, че ако обещая да пазя тайна и никога да не разкрия нейната самоличност, е готова да ми даде интервюто. На другия ден отидох с магнетофон в кабинета й — светло помещение в здание от стъкло и стомана в самия център на града, където тя царуваше без жени съпернички на управленски пост, сред множество технократи със сиви костюми и раирани вратовръзки. Посрещна ме видимо спокойна, слаба, елегантна, с къса пола и широка усмивка, облечена в костюм «Шанел» и с няколко реда златни верижки на шията, готова да разкаже историята си без угризения на съвестта. В ноемврийския си брой същата година списанието публикува десет реда за смъртта на Че Гевара, от която светът беше изтръпнал, и четири страници с моето интервю с една невярна съпруга, което разтърси свенливото чилийско общество. За една седмица продажбите се удвоиха и аз преминах към щатния персонал. В редакцията пристигнаха хиляди писма, много от тях от религиозни организации и от именити йерарси на политическата десница, уплашени от лошия пример за обществото, който даваше подобно безсрамие, но получихме и други писма от читателки, които споделяха авантюрите си. Днес е трудно да си представи човек как нещо толкова банално може да породи такава реакция — в крайна сметка изневярата е толкова древна, колкото и самата брачна институция. Никой не можеше да прости това, че главната героиня от репортажа беше движена от същите мотиви за изневяра като всеки мъж: удобен случай, скука, разочарование, кокетство, предизвикателство, любопитство. Жената от интервюто ми не беше омъжена за груб пияница, нито за недъгав в инвалидна количка, не беше в плен и на бурна, но невъзможна любов; в живота й нямаше трагедия, чисто и просто нямаше основателни причини, за да е вярна на съпруг, който вероятно я мамеше. Мнозина настръхнаха от ужас при съвършената организация — бяха наели дискретен апартамент с две приятелки, поддържаха го в безупречен вид и се редуваха през седмицата, водейки любовниците си; по този начин избягваха неудобствата от посещаването на хотели, където можеха да ги познаят. Никому и през ум не беше минавало, че жените могат да се ползват от подобно улеснение — апартамент на разположение за любовни срещи беше привилегия единствено на мъжете; съществуваше дори специална френска дума, с която той се обозначаваше: garconiere. В поколението на дядо ми подобни апартаменти са били широко разпространени сред богатите господа, но по мое време малцина можеха да си позволят такъв лукс и общо взето всеки чукаше както и където намереше за добре, в зависимост от материалното си състояние. Във всеки случай не липсваха стаи под наем за тайна любов и всички с точност знаеха цената им и къде се намираха.