Исабел Алиенде - Паула

Николас дойде на бял свят след мъчително раждане, което продължи два дни и остави у мен повече спомени, отколкото цялото пътешествие из Европа. Имах чувството, че пропадам в бездна, че с всяка секунда добивам ускорение и летя надолу с все по-голяма скорост, докато накрая не отекна някакъв грохот, костите ми се отвориха и някаква неподвластна, изначална земна сила изтласка бебето навън. Нищо подобно не бях преживяла, когато се роди ти, Паула, защото беше с цезарово сечение. При брат ти нямаше нищо романтично, само усилие, страдание и самота. Не бях чувала, че бащите могат да участват по някакъв начин в раждането, а и Майкъл не беше идеалният мъж, от когото да очаквам помощ в такова изпитание — призлява му при вида на спринцовка или кръв. Тогава възприемах раждането като съвсем личен въпрос, както смъртта; не подозирах, че докато се мъчех сама в болничната стая, други жени от моето поколение раждаха в домовете си в компанията на акушерка, съпруг, приятели и фотограф, пушейки марихуана и в съпровод на музиката на Бийтълс.

Николас се роди без косъм на главата, с рогче на челото и лилава ръка; изплаших се, че от толкова четене на научнопопулярна литература съм довела на бял свят извънземно, но лекарят ме увери, че е човек. Рогчето беше резултат от клещите, които бяха използвали, за да го изтръгнат от мен в момента на раждането, а моравият цвят на ръката след кратко време изчезна. Спомням си го като плешиво дете, но в един момент клетките на косата му сигурно са се нормализирали, защото днес на главата си има буйна и вълниста черна грива, а веждите му са гъсти. Дори и да си ревнувала от брат си, никога не го показа, превърна се във втора майка за него. Споделяхте малка стая с изрисувани по стените приказни герои и прозорец, от който надничаше зловещата сянка на змей, който нощем размахваше страховитите си лапи. Ти идваше до леглото ми, повлякла бебето, не можеше да го повдигнеш на ръце, но и не можеше да го оставиш само на ужасния звяр от градината. По-късно, когато той научи що е страх, спеше с брадва под одеялото, за да брани сестра си. През деня змеят се превръщаше в здрава череша, в чиито клони връзвахте люлка, правехте си скривалища, а лете се разболявахте от зелените плодове, които си оспорвахте с птичките. Малката градина беше сигурен и вълшебен свят, там разпъвахте палатка вечер и играехте на индианци, заравяхте съкровища и отглеждахте червеи. В абсурден басейн в дъното на двора се къпехте заедно с децата и кучетата от съседните къщи; на покрива се виеше дива лоза и вие изстисквахте сока на гроздето и правехте ужасно вино. В дома на свекър ми, на една пряка разстояние, разполагахте с таван, препълнен с изненади, с овощни дървета, с прясно изпечен от образцовата ви баба хляб и с дупка в оградата, откъдето се промушвахте и се прехвърляхте на игрището за голф и на воля тичахте в чуждата собственост. Николас и ти израснахте с английските песни на Грани и с моите приказки. Всяка вечер, щом ви сложех в леглата, вие ми подсказвахте темата или първото изречение и за по-малко от три секунди аз произвеждах история по поръчка; оттогава не съм се радвала на подобно мигновено вдъхновение, ала се надявам то да не е угаснало завинаги и в бъдеще внуците ми да успеят да го възкресят.

Толкова пъти съм чувала да казват, че в Чили живеем в матриархат, че вече почти го вярвам; дори дядо и пастрокът ми — властни господа във феодален стил — твърдят това без свян. Нямам представа кой е измислил мита за матриархата, нито как е просъществувал над сто години; може би отдавнашен посетител, някой от онези датски географи или ливърпулски търговци са минали по нашите брегове, забелязали, че чилийките са по-силни и организирани от повечето чилийци и заключили лековато, че те командват; от толкова повтаряне, тази измама се превърнала в догма. Жените управляват единствено и само понякога между стените на дома си. Мъжете контролират политическата и икономическата власт, културата и обичаите, провъзгласяват законите и ги прилагат, както им е угодно, и когато общественият гнет и правният апарат се окажат недостатъчни, за да подчинят най-борбените жени, на помощ идва религията с неопровержимо патриархалния си знак. Непростимо е, че точно майките се отдават на мисията да увековечат и укрепят устоите на системата, възпитавайки дръзки синове и смирени дъщери; ако се наговорят и променят поведението си, биха могли да се справят с мачизма в рамките на едно поколение. В продължение на векове бедността е задължавала мъжете да преброждат издължената география на страната ни от край до край в търсене на прехрана; не е рядкост един и същи мъж зиме да копае в недрата на мините на север, а лете да е в централната част на Чили, берейки плодове, или пък на юг — в рибарска лодка. Мъжете идват и си отиват, ала жените не мърдат от местата си, те са дървета, здраво захванати в твърда земя. Около тях растат собствената им челяд и други близки деца, те се грижат за старите хора, за болните, за безпомощните, те са оста на общността. Във всички обществени класи, с изключение на облагодетелстваните с пари, себеотрицанието и трудолюбието се считат за най-висшите женски добродетели; духът на саможертва е въпрос на чест и колкото повече страдания понасят в името на семейството, толкова по-горди се чувстват жените. Отрано свикват да смятат другаря си за глуповат син, комуто прощават сериозни недостатъци, започвайки от пиянството и стигайки до домашното насилие, защото е мъж. През шейсетте години малка група млади жени, които имали щастливата участ да зърнат света отвъд планинската верига на Андите, дръзнаха да отправят предизвикателство. Докато всичко се свеждаше до мъгляви оплаквания, никой не им обръщаше внимание, ала през 1967 година се появи първото феминистко издание, стряскайки ни от тежкия провинциален сън, в който вегетирахме. То бе породено от поредния каприз на собственика на най-могъщото издателство в страната, своенравен блуждаещ милионер, чиято цел не бе да пробужда съвестта, нито нещо подобно, а да снима двуполови девойки с момчешки вид за модни списания. Запази си изключителни права при общуването с красивите манекенки, потърси в своите среди някой, който да свърши останалата работа, и изборът му падна на Делия Вергара, наскоро дипломирала се журналистка, зад чийто аристократичен вид се криеше желязна воля и подривен интелект. Тази жена създаде елегантно списание, което изглеждаше също толкова живописно и фриволно, колкото много други списания от онова време и отсега, но посвети част от него за разпространение на феминистките си идеи. Покани двама смели колеги. И изковаха стил и език, каквито дотогава не се бяха появявали в печатното слово в страната. От първия си брой списанието породи разгорещени спорове; младите го посрещнаха с ентусиазъм, най-консервативните кръгове се вдигнаха в защита на морала, родината и традицията, които безсъмнено темата за равенството между половете поставяше в опасност. Поради някакъв странен обрат на съдбата, Делия беше чела мое писмо, което майка ми й показала, и така се осведомила за съществуването ми. Вниманието й привлякъл тонът на някои пасажи и при завръщането ми в Чили ме потърси, за да участвам в проекта й. Когато се запознахме, аз бях без работа, очаквах всеки момент да родя и липсата на акредитиви в моя полза ужасно ми тежеше — не бях учила в университета, в главата ми гъмжеше от всякакви фантазии и в резултат на странстванията ми през ученическите години, пишех със сериозни граматически грешки, но тя все пак ми предостави да водя една страница с единственото условие да го правя с известна ирония, тъй като сред многото борбени статии имаше нужда от нещо по-лековато. Приех, без да подозирам колко е трудно да се пише шеговито по поръчка. В тесен кръг чилийците проявяваме духовитост и лесно се смеем, но пред широка публика се превръщаме в народ от глупаци, сковани от страх да не станат за смях, и точно това ми помогна, защото нямах сериозна конкуренция. В колоните на водената от мен страница изобразявах мъжете като пещерни хора и предполагам, че ако някой мъж се осмелеше да пише за противоположния пол с такова безочие като моето, би бил линчуван на някой площад от тълпа разярени жени, ала мен никой не ме приемаше насериозно. С излизането на първите броеве на списанието с репортажи за противозачатъчни средства, разводи, аборти, самоубийства и други невъзможни за изричане на висок глас теми, се вдигна страшна врява. Имената на работещите в списанието се предаваха от уста на уста, понякога с възхищение, но в повечето случаи с гримаса. Станахме обект на множество агресии и през следващите години всички, с изключение на мен, омъжена за английски хибрид, се разделиха с креолските си съпрузи, които не можеха да преглътнат борбената припряност на своите нежни половинки.