Барбара Алистър - Удобно решение

— Сигурна ли си, че това ще подейства?

— Глупак. Разбира се, ако свършиш своята част от работата, ще подейства. Не моят план се провали последния път — добави тя с горчивина.

— Казах ти, че прозорецът беше затворен. Трябваше да чакам, докато обявят тревога — отговори той, понякога му се искаше да я беше оставил онази нощ там, където я беше открил.

Сякаш усетила какви мисли го занимават в този миг, тя се усмихна.

— Зная, че не трябваше да споменавам за това.

Тя се приближи до него, лекичко го поглади по гърдите, след това ръката й се спусна по-надолу. Той потрепери. Тя го целуна, а ръцете й продължиха да го галят.

— Но мисълта, че той се спаси, винаги ме докарва до ярост. Трябваше да умре.

Този път партньорът й се зае да я успокоява.

— Той ще си плати за всичко. Обещавам ти.

Завладян от нея още от първия път, когато бяха станали интимни, оттогава той като че живееше само за да й доставя удоволствие.

Жената в прегръдките му притисна лице към рамото му и се усмихна.

Луси вдигна глава, когато Ричард влезе в приемната. По усмивката й не можеше да се разбере какви чувства я вълнуват. Нямаше и смисъл да му показва колко е ядосана. Беше прекарала повечето време, след като изпи чая си, да си напомня, че не беше му обещавала нищо друго, освен да споделя с него къщата му, децата му и леглото му. Само защото тя повече не намираше за задоволително тяхното някога удобно решение, той не беше длъжен да споделя нейните възгледи.

— Къде е Едуард? — попита Ричард, оглеждайки се, очаквайки сякаш приятелят му непременно да е някъде в стаята.

— С Арабела. Като прикачен с карфица към нея е — каза господин Мередит. — Или поне така ще бъде, докато семейството й не се умори от постоянното му присъствие.

Той се усмихна и продължи:

— Спомням си какво беше, когато аз ухажвах майка ти, Луси. Не ми се искаше изобщо да я изпускам от полезрението си.

— Истина ли казваш, татко? Колко дълго бяхте сгодени?

И Луси, и Ричард с изненада видяха на бузите на стария господин да се появява червенина.

— Седмица.

— Седмица? Нима, татко?

— Толкова се страхувах да не си промени мнението, че я убедих, а пък тя убеди семейството си да ни позволи да се оженим със специално разрешение. Разбира се, всички от обществото с нарастващо любопитство брояха всеки месец до раждането на Едуард.

— Татко! — Луси бе направо шокирана от думите му.

— Не се превземай. Какво толкова съм казал. Той се роди единадесет месеца след женитбата.

Притеснен от израза на лицето на жена си, Ричард сподави смеха си.

— Нищо такова нямах предвид — извика Луси и бузите й се обагриха в червено. — Как можеш да подкрепяш родителите на Арабела в настояването им Едуард да изчака със сватбата? Те биха се вслушали в думите ти, а ти се показа толкова жесток!

— Не съм жесток. Когато аз се жених за майка ти, тя не беше се сгодявала преди това за никого, още повече, че предишният годеник на Арабела е и починал и тя е носила траур за него. Така че нямам право да подкрепя една прибързана женитба. И така се говори достатъчно за нея в обществото. Много по-добре е нещата да вървят по реда си и по-спокойно — заключи той твърдо. — А брат ти много добре разбира всичко, докато ти не го приемаш.

— Не смятам, че е честно…

Преди Луси да може да приведе още аргументи, Джарвис отвори вратата и обяви, че предстои да бъде сервирана вечерята. Тя улови ръката на съпруга си.

— Ти какво ще кажеш? — попита го.

— Не бих искал да чакам толкова дълго за теб — прошепна той в ухото й.

Дъхът му я погали. Тя извърна глава, за да го погледне в очите и му се усмихна. Господин Мередит се извърна, беше се приготвил да им каже нещо, но като ги видя се извърна обратно — на лицето му се беше появила усмивка.

Едва след вечеря, когато се запътиха към покоите си, Ричард имаше възможност да говори с Луси за сутерена.

— Сутерена ли? Защо се интересуваш от него? — попита тя и вдигна въпросително вежди.

— Така можем да си обясним по какъв начин съобщенията са стигнали до стаята ти — поясни той тихо, отваряйки вратата, водеща към покоите им, пред нея.

В стаята я очакваше Бети.

— Отпрати я — помоли Ричард, прегръщайки Луси през кръста.

Луси изпълни молбата му, изчака слугинята да затвори вратата и се извърна към него.

— Какво се е случило? Какво си разбрал? — попита тя с прегракнал глас и едва поемайки си дъх.

Той се вгледа в разтрепераните й устни. Не можа да се въздържи, наведе глава и я целуна. Ръцете му я обгърнаха и той я притисна силно към себе си, така че тя усети тежестта на тялото му. Целуна я отново, а тя вдигна ръце и го прегърна.