Барбара Алистър - Удобно решение

— Много внимателно ги наблюдавайте. Предупредете и госпожа Стенхоуп за същото. Не допускайте да изчезват от полезрението ви.

— Нещо лошо ли се е случило, господин Блаунт? — попита господин Ейвъри, чудейки се какво ли са направили децата.

— Просто ви казвам да бъдете по-внимателен.

Ричард остана доволен, когато младият мъж кимна. После целуна дъщеря си и разроши косите на синовете си.

— Ще дойда при вас, когато се върна — обеща той. — Но не ме чакайте, ако се забавя, и си лягайте.

Луси го чакаше в коридора.

— Какво се е случило? — попита го тя, докато влизаха в стаята.

Ричард в същото време заповяда на Роулс да му приготви връхни дрехи за преобличане.

— Нищо.

Луси усети как между тях отново се изправи познатата стена. Но този път реши да не мълчи.

— Не се опитвай да ме лъжеш, Ричард. Кажи ми какво става?

— Нямам време да обсъждам това сега — заяви твърдо той. — Ще се видим, когато се върна. Попитай слугинята си кога е установила липсата на брошката ти.

И Луси, и слугата му се намръщиха при последните му думи.

— Роулс, докъде стигна с разследванията?

— Надявам се скоро да открия отговора — отговори слугата.

— Веднага да ме осведомиш.

Поемайки шапката и ръкавиците, Ричард се приближи до съпругата си, която в същото време се опитваше да сглоби малкото споменати от него факти и да успее да получи отговор на загадката, която представляваше за нея поведението му, и я целуна по бузата.

— Ще се видим по-късно. Почивай си.

— Къде отиваш, Ричард — попита Луси.

— В моя клуб.

И преди да може да му зададе поне още един въпрос, той вече беше излязъл. Луси и Роулс се спогледаха. После тя си влезе в стаята.

Улеснен от отсъствието на господаря си, Роулс реши да продължи с разследванията си. По време на бала предната вечер той имаше шанс да се сближи още повече със слугинята, която се грижеше покоите на господаря и господарката му да бъдат чисти — напета мома, отскоро в Лондон. Поласкана, че е привлякла вниманието на такъв мъж, тя се разбъбри повече от обикновено. Потвърдиха се съмненията на Роулс, че не всички са присъствали на рождения ден на икономката. Една слугиня и един от лакеите не били там. Момичето захихика, когато започна да разказва за начина, по който двамата се измъкнали, и после под секрет му довери:

— Е, тя вече е изгубила онова, което момите трябва най-зорко да пазят…

— На някого да са трябвали по това време? — попита той.

— Всичко беше толкова наопаки цялата вечер, че даже и да са трябвали на някого, никой нищо не е споменал. — Момичето отново се разсмя и му поднесе устни за целувка.

Веднага щом се откопчи от нея, Роулс се зае да издири лакея. Не се наложи дълго да го увещава, че трябва да поговорят. Просто му спомена, че господарят му желае да разговаря с него на таванския етаж. Лакеят, придружил господин Мередит в пътуването му до Лондон и за първи път изобщо напускащ провинцията, с радост изостави лъскането на сребърните съдове и се заизкачва с Роулс по стълбите нагоре.

— Седни тук — каза слугата на Ричард и посочи далечния ъгъл на стаята.

Лакеят отначало като че се подчини, но после се извърна и се запъти към изхода. Роулс се прокашля. Лакеят спря и зачака по-нататъшни заповеди. Слугата на Ричард се приближи до него.

— Разбрах, че си открил място, където да прекараш с момиче — започна той с леко пресипнал глас.

Очите на лакея се разшириха от страх.

— Не съм аз, господин Роулс — каза той нервно.

После погледна към вратата, сякаш измервайки разстоянието до нея и преценявайки дали ще може да избяга.

— Аз пък чух друго.

— Грешно са ви осведомили — каза лакеят, като се приближи до Роулс и на лицето му се изписа гняв. — Заради това могат да ме уволнят. Знам вече кого ще обвиня, ако това стане.

Роулс отстъпи.

— Сега пък ти ме разбра погрешно — каза той колебливо, прииска му се никога да не се бе притичвал на помощ на господаря си така самопожертвувателно. — Намерих си приятелка и мислех…

Лакеят се разсмя от облекчение и потупа Роулс по рамото.

— Разбирам какво имаш предвид. Е, наистина си открил човека, който да ти каже какво да направиш. Има едно местенце в градината, обградено с високи храсти и с пейка по средата. Рядко някой ходи там.

— Но как се измъквате без никой да ви види?

Лакеят отметна глава назад и се разсмя.

— Искаш да ти издам всичките си тайни, така ли? — попита.

Роулс кимна. Лакеят се втренчи в него, като че се опитваше да разбере нещо по израза на лицето му. Най-накрая каза: