Барбара Алистър - Удобно решение

— Ще танцуваш ли с мен? — прошепна в ухото й. Тя поклати глава и се извърна да поздрави току-що пристигналите нови гости. Музикантите известиха присъстващите за предстоящия първи танц и гостите започнаха да се подреждат.

— Не мога да си позволя да танцувам, преди да са дошли всички гости — каза му тя в една от паузите между представянето на новопристигналите.

— Мога да чакам — увери я той и й намигна.

Против волята си тя му се усмихна.

Баща й се извърна да й каже нещо, но предпочете да замълчи, наблюдавайки щастливия израз на лицето й. Независимо, че празненството беше заради Арабела и Едуард, то се беше оказало добра възможност дъщеря му отново да заеме мястото си в обществото. Макар отначало да не беше убеден в правилността на решението й да се омъжи за Ричард, господин Мередит беше доволен от промяната, настъпила у Луси след женитбата.

Още щом последният гост пожела лека нощ, цял Лондон вече говореше — не само за Едуард и Арабела, но също и за Ричард и Луси.

Ричард беше завъртял във вихъра на танца Луси. Нещо повече, беше я задържал и танцувал с нея три танца подред. Едва когато тя беше се оплакала, че е изтощена, той я беше отвел да седне и да си почине. А когато тя се беше оттеглила в покоите на децата, за да се увери, че при тях всичко е наред, той я беше последвал, не желаейки повече от минута да я губи от погледа си. Наблюдавайки ги как излизат от балната зала, гостите веднага бяха започнали да правят най-различни предположения, но в едно никой не се беше усъмнил — че се обичат.

В малка къща в не най-богатата част на града, една жена се разяри, след като чу разказа как е преминало празненството.

— Направо скандално — обясни приятелят й, после наклони глава към нея. — Чух, че бижутата от злато и диаманти, които тя носеше, са й специален подарък от съпруга й. Един от диамантите беше голям колкото нокътя ми.

Слушателката му за миг не реагира. После устните й се разтеглиха в усмивка. Никой, който би могъл да я наблюдава в този миг, не би могъл да бъде заблуден какви чувства я вълнуваха.

— Злато и диаманти ли? Добави и тях в списъка. — Тя замълча за миг.

— А писмото? Какво стана с писмото? — попита.

— Всичко върви по план.

Той се засмя, разхлаби шалчето си и продължи:

— Никой не ме забеляза. Чаках, докато засвири музиката, и после се промъкнах в къщата заедно с няколко души, които току-що бяха пристигнали. Никой не се заинтересува от мен.

— А за какво ли? — каза тя и сведе глава, за да може той да я целуне по шията. — Казах ти, че точно така и ще стане.

По лицето й премина сянка.

— Не ми се понрави обаче да си стоя вкъщи сама. Трябваше и аз да дойда.

— Твърде опасно е, скъпа моя. Но ти вземаш решенията. Искаш ли да променим плана? А сме близо, толкова сме близо — прошепна той.

После я прегърна и притисна към себе си. Бръкна в джоба си, извади оттам малка брошка във формата на камея със златен обков и й я подаде.

Тя прие подаръка, усмихна се и това й подейства някак отпускащо.

— Прав си. Просто трябва да изчакаме още съвсем малко.

Тя изгледа бедно обзаведената стая и прошепна:

— Повръща ми се от това място.

— Можехме да заминем веднага за Америка.

— Америка? Все още ли се стремиш към този континент? Това даже вече не е модно. Знаеш, че не бях в състояние да пътувам! — И тя го изгледа с такъв поглед, сякаш хвърляше цялата вина за крехкото си здраве върху него.

— Моя беше вината. Чаках прекалено дълго за теб — предпочете да се съгласи с нея той, знаейки, че признанието за собствената вина е единственият начин да предотврати по-нататъшното разгаряне на спора.

— Точно така беше — каза тя и лекичко го плесна по бузата. — Но повече няма да променяш плановете ми, нали, скъпи?

— Никога.

Мъжът отстъпи назад, очите му проблясваха. Очакваше нов изблик на гняв, но нищо подобно не се случи.

Жената му се усмихна. После се извърна и се запъти към вратата. Точно пред нея се спря и го погледна през рамо.

— Идваш ли? — попита.

Второто писмо не бе открито по-рано от следобеда на следващия ден след празненството. Всички бяха станали по-късно и повечето поискаха да изпият сутрешното си кафе или шоколад в стаите си. Луси, разбрала, че не само те, но и слугите ще бъдат уморени, беше уговорила рано следобед да се сервира студена вечеря.

Слънцето, което тъкмо се беше показало, когато се бяха разотишли по стаите да си лягат, все още грееше, когато започнаха да заемат местата си около масата.