Барбара Алистър - Удобно решение

— Хареса ли ти празненството? — обърна се господин Мередит към Карълайн, която беше избрал за своя дама по време на вечерята.

— Дамите бяха много красиви — отговори детето. — Но не колкото мама и Арабела.

Момчетата се спогледаха и се усмихнаха снизходително. Карълайн изгледа последователно всеки от братята си, но изразът на лицето й не се промени.

— Точно така беше — настоя тя.

— И аз мисля така, скъпа моя — потвърди господин Мередит и й се усмихна.

Момиченцето победоносно изгледа братята си.

— А на вас хареса ли ви? — обърна се той към момчетата.

Дейвид кимна и тъкмо се готвеше да му отговори, когато се намеси Робърт.

— Досадно беше да седим горе на стълбите, обаче храната беше хубава. Особено пирожките с омар и пастичките.

Дейвид наведе глава над чинията си, прииска му се брат му да не е толкова бъбрив.

— Някой иска ли да дойде с мен на разходка? — попита баща им.

Дейвид вдигна глава.

— Аз ще дойда — каза тихо.

Баща му се усмихна и му кимна.

— И аз — добави Луси.

— Колко скучно! Така ли прекарвате следобедите си в Девъншир, Луси? — попита брат й.

След като годежът му беше оповестен публично и вече нямаше какво да го тревожи, че някой или нещо може да го раздели с Арабела, той изглеждаше много по-спокоен.

— Не. Излизаме в морето.

— В морето ли? — попита бащата на Луси и веждите му се вдигнаха въпросително нагоре. — Не е ли малко опасно?

— Татко ни взема всички, дядо Мередит — обясни му Дейвид. — Ние сме много добри ветроходци.

— И Карълайн ли? — попита Едуард, усмихвайки се на момиченцето.

То се намръщи.

— Научих се да управлявам корабчето още на пет години — заяви надуто.

Още веднъж възрастните си размениха насмешливи погледи. Момчетата захихикаха.

— Кажи им, татко!

Ричард кимна и побърза да прикрие насмешливата си усмивка.

— Ако сте приключили с храненето, можете да се приготвяте за разходка. Ще ви почакам.

Още докато говореше, децата се изправиха, помолиха учтиво за позволение да се оттеглят и се затичаха към стаите си. Той изчака да излязат и едва тогава се обърна към тъста си.

— Кога се връщате в имението си, господине?

Имаше нещо особено в тона му, което накара старият господин да го погледне по-внимателно.

— Не съм решил още. Признавам, че ми се понрави да се срещам с приятели. И да мога да чета вестници, преди още новините да са прекалено остарели. Мога да остана и след завършването на Сезона. Защо?

Той се извърна към дъщеря си, искаше му се да разбере как тя ще реагира на промяната в плановете му. Луси беше навела глава и мълчеше.

— Възникна малък проблем. Ако, разбира се, е приемливо за вас, ще можем ли да останем по-дълго, за да мога да го разреша?

Луси погледна за миг Ричард и после сведе отново глава.

— Винаги сте добре дошли. Съжалявам, че се е появил проблем, но пък се радвам, че ще прекарам повече време с дъщеря си. Притеснявах се от раздялата. Коледа е още много далеч — и усмивка озари лицето на господин Мередит.

— Коледа ли? — попита Ричард, опитвайки се да си припомни дали вече не е дал обещание за посещение по време на коледните празници.

— За сватбата ми, Блаунт — засмя се Едуард. — Ако оцелея дотогава. Опитах се да принудя семейството на Арабела да измести датата по-рано, но майка й остана непреклонна.

— Не е приключила още с подготовката на булчинската си рокля. Освен това, докато се избродират всички ленени покривки и спално бельо, ще мине много време. А и ти обеща, че ще изчакаш.

— Не виждам защо трябва да чакам да избродират инициалите ми на всички покривки. Ти изобщо не си направи труда да чакаш за подобно нещо — опита се да я подкачи брат й.

Като видя, че лицата и на Луси, и на Ричард като че замръзнаха, на Едуард му се прииска да можеше да си вземе думите обратно.

— При нас беше различно — отрони тихо Луси.

После тя се извини и напусна стаята.

Едуард местеше поглед от Ричард на баща си. Осъзнавайки, че каквото и да каже като извинение, ще бъде безполезно, той сви рамене и вместо това обяви:

— И аз трябва да тръгвам. Обещах на Арабела, че ще прекарам заедно с нея следобеда.

Между Ричард и тъста му за миг се настани тишина. После старият господин каза:

— Ако искаш да обсъдиш проблема си с мен, ще съм радостен да мога да те посъветвам.

Ричард се почувства неловко след тези думи, още повече, че не знаеше какво е казала Луси на баща си и затова отговори:

— Поласкан съм от вашето предложение. Въпреки това, мисля, че с този проблем трябва да се справя сам.