Барбара Алистър - Удобно решение

Луси и Ричард обаче не можеха да го забравят така лесно. Но само човек, който ги познаваше много добре, можеше да усети напрежението помежду им. След като децата се разотидоха по стаите си, Луси даде нареждане вечерята да се сервира в покоите й и също се оттегли. Ричард вечеря в пълно усамотение, чувствайки се по-самотен от когато и да било.

Късно вечерта той влезе в стаята й и легна мълчаливо до нея, Луси изтръпна. Той не се опита да я заговори или да я докосне, просто лежеше загледан в балдахина на леглото. Искаше му се да й обясни случилото се, но в същото време не се осмеляваше да я обезпокои със своите страхове. Тишината помежду им растеше.

Отначало Луси се притесни, че няма да може да се отпусне. Искаше й се да обсъдят случилото се сутринта, да получи някакво обяснение. Но не желаеше първа да подхване темата. Лежеше като вдървена. После, заслушвайки се в равномерното му дишане, установи, че Ричард е заспал. Опря се на лакът и се вгледа в него, прииска й се да го замери с нещо, да го изтика от леглото. Вместо това легна и затвори очи. И не след дълго също заспа.

През нощта се събуди и разбра, че се е озовала в прегръдките на Ричард. Както обикновено тя се почувства сякаш обхваната от пламъци и се притисна по-силно към него. Той започна да я люби безмълвно, неистово, жадно, сякаш се боеше да не я загуби. Тя отговори със същата страст.

Заредиха се един след друг едни и същи дни и нощи. Когато бяха с децата, Луси и Ричард се преструваха, че нищо не се е случило. Когато бяха само двамата, се държаха подчертано любезно, но без топлина. Само през нощта страстта, от която се отказваха през останалото време, избухваше и те изгаряха в пламъците й, чувствайки ужасна празнота, след като всичко свършеше.

Въпреки нарастващата враждебност между Луси и Ричард, съобщението във вестника имаше и положителен резултат. Скоро в къщата започнаха да пристигат писма от приятели на Ричард, предлагащи да подновят връзките си. Но вестите, от които се страхуваше, не го споходиха. Нищо необикновено не се случи. Постепенно той се успокои.

Една сутрин, докато той работеше в кабинета си, Луси влезе при него.

— Ричард, получи ли писмо от Едуард тази сутрин? — попита го тя и погледна към писмото в ръката си. — Арабела ми пише, че ти е писал.

Притеснен от това какво можеше да съдържат писмата, Ричард обикновено предпочиташе да приключи с всичко друго и едва тогава да се заеме с пощата.

— Трябва да е тук някъде. Защо?

— Тя ми пише, че татко ще организира празненство по случай годежа им в Лондон и се пита дали ние бихме могли да отидем. Но тя изглежда е объркала името на града. Татко не е стъпвал от години в Лондон. Винаги е казвал, че не може да пътува толкова далеч.

Тя седна на стола пред бюрото му и се загледа в счетоводните книги, разхвърляни върху него.

Ричард ги подреди една върху друга и ги пусна на пода до бюрото.

— Баща ти ли? Който отказа да пътува и затова не можахме да се оженим тук? — попита я с горчивина.

Луси се вцепени. Забелязвайки промяната в настроението й, Ричард побърза да поправи грешката си и реши да насочи вниманието й към друго.

— Писмата трябва да са тук някъде. Дейс ги донесе отдавна.

Луси отново погледна към бюрото, но не видя там никакви писма.

— На бюрото ли ги остави? Може би са останали в някоя от счетоводните книги? — попита.

На бюрото беше единствено таблицата, над която Ричард явно беше работил, преди тя да влезе.

— Не.

Ричард се опита да си припомни какво беше казал, когато лакеят беше влязъл с пощата.

— Казах му да остави писмата. Огледай се наоколо. Трябва да са тук някъде.

Той вдигна една по една счетоводните книги и ги разгърна.

Съзнавайки безполезността повече да разчита на вниманието му, Луси стана и започна да се оглежда из кабинета. Не след дълго тя откри сребърния поднос с писмата на полицата на камината.

— Ето ги — каза тя и сложи подноса на бюрото пред него.

— Ти ги отвори — каза й Ричард, повече заинтересуван от счетоводните книги, наредени една върху друга, да не се срутят.

— Не смея. Адресирани са за теб. А, ето го писмото на Едуард — каза тя и взе един от пликовете.

— Мисля преди малко ми каза, че не смееш да ги отвориш — реши да я подразни Ричард.

— Познах го по почерка — каза тя нетърпеливо. — Отвори го.

Той взе писмото и се облегна на бюрото. За миг се загледа в него, после сви рамене.

— Може да почака.

— Ричард! — почти изкрещя Луси.

— О, ти искаше да знаеш какво пише в него — отново я подразни, предварително наслаждавайки се на реакцията й. Откакто беше открил съобщението за женитбата им във вестника, те или запазваха ледена дистанция през деня, или избухваха в страст късно през нощта. Сега нарочно бавеше отварянето на писмото, за да види какво ще направи тя.