Барбара Алистър - Удобно решение

Той се отдръпна леко назад, опитвайки се да сдържи страстта си. Тя поклати глава.

— Какво има тогава?

Луси отваря и затваря няколко пъти уста, докато се реши да говори.

— Краката ми — прошепна.

— Болка ли ти причинявам? Защо не ми каза по-рано? — попита я той, отдръпвайки се още повече.

Луси се опитваше да спре да плаче. Откакто се беше оправила след нещастието, беше решила да плаче само когато е сама.

— Не си отивай — примоли се тя, придвижвайки се по-близо до него.

Той се извърна на една страна и отново погледна към нея. Сега, макар устните й да трепереха, тя беше престанала да плаче.

— Не исках да ти причиня болка — промълви той мрачно.

— Ти с нищо не си се провинил.

— Не разбирам тогава.

— Не исках да ги видиш.

Устните й отново силно се разтрепериха. Тя притвори очи, надявайки се по този начин да спре новия изблик на сълзи.

— Какво да видя? — попита той объркан. Тя пое дълбоко дъх и се опита да се овладее.

— Краката ми — прошепна.

— Какво им има на краката ти?

— Толкова са грозни — изплака тя с горчивина.

В мига, в който вече можеше да стои на краката си, тя се беше изправила пред голямото огледало, беше разгледала цялото си тяло и се бе ужасила от дълбоките белези. Камъните, които бяха причинили падането на коня й, се бяха оказали между нея и земята. Острите им ръбове се бяха впили в краката й и причинили дълбоки рани на бедрата и прасците й. Макар по-голямата част от нараняванията да бяха всъщност вътрешни разкъсвания и счупвания по костите й, белезите й бяха останали като спомен от онзи ден.

— Нека да погледна — помоли Ричард.

Тя още веднъж се опита да се скрие под завивките, но той не й позволи да го направи и решително ги отметна. Стана от леглото, взе една свещ и я постави така, че да я осветява по-добре. После застана до нея и внимателно я огледа. Засрамена, Луси му обърна гръб и скри лице във възглавниците. Той я гледа известно време, после обиколи леглото и легна на мястото си.

Тя лежеше неподвижна, очаквайки думите му. А той лежеше до нея безмълвен. Най-накрая Луси не издържа и се извърна към него.

— Грозни са, нали? — каза тя, очаквайки да види как на лицето му се изписва израз на отвращение или съжаление.

— Кое?

— Белезите ми.

— Тези ли? — попита той и се плъзна надолу така, че да може да целуне белезите на прасците й. Тя въздъхна и усети как потръпва от целувките му. Устните му продължиха нагоре и целунаха белега от вътрешната страна на бедрата. Тя изписка, искаше й се да му каже да спре, но връх взе насладата от целувките му. Той вдигна глава и й се усмихна.

— Те са като всички белези, които животът оставя върху нас.

После я погали по току-що целунатото от него място. Луси отново усети как като че тялото й е обхванато от пламъци и потръпна.

— Нито един жив човек не може да ги избегне. Може някой ден да ти покажа и моите.

Ричард приближи лицето си до нейното, в очите му отново бе пламнала страстта. Луси го гледаше и очите й блестяха. После той я целуна и сякаш тази целувка освободи и двамата. Страхът у Луси беше изчезнал. Устните й се разтвориха и тя леко прокара език по неговите устни. Ръцете й го притиснаха в здрава прегръдка и той се почувства изгубен.

Когато на следващата сутрин Луси се събуди първа, тя беше почти убедена, че случилото се предната нощ е само сън. Но като се разсъни достатъчно, осъзна, че не е сама. И също както предната сутрин, тя се опита да стане от леглото, без да събуди Ричард. Но още при първото движение изписка от болка.

Ричард се прозина широко и седна на леглото — за първи път от месеци насам се усещаше напълно отпочинал.

— Ще се наложи да те отуча да се измъкваш сутрин рано — промърмори той с усмивка.

Наведе се към нея — искаше да я целуне. Но се отдръпна, като видя колко е бледо лицето й.

— Зле ли ти е?

— Няма нищо. Ще се оправя след малко — каза тя и се опита да му върне усмивката.

Макар обикновено сутрин да се чувстваше вдървена и то особено ако застудееше, сега това чувство много бързо отшумя.

— Да не би снощните събития да са те уморили прекалено — попита я той, като вътрешно се укоряваше, че е трябвало да се отнесе по-нежно с нея.

— Не.

Припомняйки си как се беше притискала в него, как го беше окуражавала, тя се изчерви и сведе очи. После погледна към него и се усмихна. Ричард въздъхна, в този миг му се прииска двамата отново да се потопят в огъня на страстта. Но видът на все още бледото й лице бързо го върна на земята. Той стана от леглото, заобиколи го и се приближи до нея.