Барбара Алистър - Удобно решение

— Бих искал да се окажа достоен за тази вяра.

Той притвори очи и си припомни чувствата, които го бяха вълнували в нощта на очакването на Луси, нощта, когато за щастие бе започнал отново да се надява и да мечтае. Отново улови ръката й и я задържа като талисман, който да го пази от лошите мисли.

— О, Ричард — каза меко Луси, опитвайки се с другата си ръка да погали лицето му.

Особеното чувство, което я беше завладяло преди малко, стана още по-силно, накара я да закопнее за прегръдката му, за още целувки. Успя някак да запази спокойствие, само ръцете й се докосваха до неговите.

Мълчанието й беше този подтик, от който той се нуждаеше. Почувства се, сякаш се намира на изповед, и започна да разказва. Луси си наложи да сдържи естественото си желание да му зададе няколко въпроса, не й се искаше разказът му изведнъж да секне.

Ричард й обясни, че преди пожара той и жена му както обикновено са се карали, караници, които се случвали все по-често след раждането на Карълайн. След като се разделил с нея, той отишъл в кабинета си и започнал да пие. Тази вечер обаче изпил само няколко чаши, не като друг път след караница с нея. После пожелал да види децата си и се отправил към стаите им. Постоял до леглото на Карълайн и наблюдавал как завивката равномерно се издига и спуска в ритъма на дишането й. После влязъл и в спалнята на момчетата. Отново постоял до леглото им и ги наблюдавал. Почувствал се по-добре и си излязъл.

Докато слизал по стълбата на път за спалнята си, видял дим и изведнъж пред очите му върху стълбищната площадка паднала завеса, обхваната от огън. Извърнал се и хукнал към стаите на децата. След това не бил много сигурен какво точно се е случило. После слугите му казали, че дръпнал всички възможни звънци, събудил децата и се успокоил едва, когато се уверил, че и децата, и всички слуги, живеещи на най-горния етаж тичат надолу към изхода. Едва излезли навън и сградата, обхваната от пламъци, рухнала. Ричард се уверил, че децата са в безопасност, заповядал да се направи проверка на присъстващите и започнал да се мята от групичка на групичка, търсейки жена си. Когато най-сетне разбрал, че никъде я няма, се втурнал към горящите развалини, но слугите го спрели, макар и доста трудно. Благодарение на ранното предупреждение само двама души не успели да напуснат сградата — жена му и слугинята й. На сутринта след пожара една от слугините от кухнята си спомнила, че същата вечер жена му е поискала тисан — лекарство, с чиято помощ можеше да спи непробудно осем-десет часа.

— Ако бях в съседната стая, щях да мога да я изнеса — каза с горчивина Ричард. По време на разказа беше станал и се беше подпрял отново на полицата на камината, загледан в огъня.

— Сигурно си щял. Но какво щеше да се случи с децата и слугите? — попита го Луси, а в същото време мислеше каква ли болка и вина го измъчваха в момента.

Той изненадано я погледна — изглежда, че никога не си беше задавал този въпрос.

— Щяха ли те да успеят да избягат, ако ти не ги беше събудил? — продължи тя.

— Не зная.

— Каза, че главното стълбище е било в пламъци. Щяха ли да се сетят сами да използват задното? — попита го тя, единствената й цел бе да го утеши.

— Слугите може би, но…

— Припомни си живота на колко хора си спасил, а не тези, които са загинали. Справил си се по най-добрия начин, Ричард — повтори тя, като в същото време се приближаваше до него. — Както ми беше казал веднъж, това е единственото, на което може да се надява човек — че ще се справи по най-добрия възможен начин.

Той протегна ръце и я прегърна, усещайки топлината на тялото й.

— Как успя да помъдрееш толкова? — попита я през смях.

После тялото му като че се вцепени и гласът му отново се изпълни с печал.

— Дейвид няма да го разбере.

— Не и сега. Може би като стане по-голям — успокои го тя и протегна ръка да погали челото му точно където се беше образувала дълбока бръчка.

— Ние и най-вече ти ще преживеем доста трудни времена, докато го разбере. Той не приема нашата женитба — изрече мрачно Ричард.

Притегли Луси по-близо до себе си, топлината и близостта на тялото й го караха да се вълнува. Пое си дълбоко въздух, вдъхвайки аромата, който се носеше от нея.

— Лесно е да разбереш нещо, ако вникнеш в причините. Разбира се, той се чувства предаден от мен. Аз съм жив, а майка му е мъртва. Но той ще се справи. Ще видиш.

Тя се наклони назад, така че да може да погледне лицето му. И това, което видя изписано там, като че я накара да забрави да диша.