Барбара Алистър - Удобно решение

Ричард приближи глава към нейната бавно — искаше сякаш да й даде възможност да се отдръпне, ако иска. Напротив, тя също започна да се приближава към него. И изведнъж устните му докоснаха нейните. Отначало той просто си мечтаеше за една лека целувка, после, когато устните й отвърнаха на целувката му, прегръдката му стана още по-страстна. Разтвори устните й и прокара език между тях. Леките целувки, които Луси бе разменяла с бившия си годеник, не я бяха подготвили за такъв изблик на страст. Но вместо да се дърпа назад, тя обви още по-здраво ръце около шията на мъжа си, разтвори устни и пропусна езика му вътре. Ричард не чака втора покана.

Ръцете му я притеглиха още по-близо до него и тя усети натиска на тялото му през леката преграда, която представляваха дрехите им. Отново я целуна; а ръцете му обходиха гърба й и запалиха нов огън в нея. После лекичко я отблъсна и тя беше готова да протестира. Той се наведе и я целуна по шията, точно до ухото й. Устните му бяха горещи и я накараха отново да се почувства като обхваната от огън. Луси чувстваше сърцето си да бие толкова силно и сякаш всеки момент щеше да разкъса телесната й обвивка.

Ричард започна да целува ухото й. Тя лекичко изписка. След това устните му се спуснаха по-надолу, покривайки с целувки раменете й. Тя се притискаше все по-силно към него. Той за момент се усмихна, после Луси усети езика му върху ключицата си и отново изписка.

Тези нейни писъци сякаш освободиха нещо у Ричард. Той протегна ръце и откопча корсажа, който поддържаше роклята и разголи гърдите й. Твърде отдадена на емоциите, които я бяха обхванали, Луси даже и не посмя да протестира и се остави дрехата й да се свлече на пода. При вида на белотата на гърдите й, поддържани от корсет, той сдържа дъха си. Протегна ръка и леко ги погали, после я пъхна надолу, за да достигне зърната им. Огънят, който усети в себе си, направо зашемети Луси. Опита се да се изплъзне от ръцете му, но Ричард, в чиито очи се четеше пламъкът на страстта, не я пусна. И тя започна да се върти в прегръдките му.

Движенията й сякаш дръпнаха пред него завеса и той излезе от унеса, в който беше изпаднал. Усмихна й се и отпусна обятията си.

— Бързам ли, мъничката ми — попита я той, накланяйки глава да я целуне още веднъж.

Луси бавно си възвръщаше способността да говори.

— Аз не съм дете — изрече тя дрезгаво.

Ричард хвърли бърз поглед на пълните й гърди и после я погледна в очите.

— Ясно си личи — каза с усмивка. Тя се изчерви. — Много си красива.

Сравнявайки се с това, което беше на млади години, тя поклати глава.

— Твърде слаба съм — прошепна тя.

— Не и където трябва. — Той сведе глава и я целуна по гърдите, а тя като че престана да диша. — Плаша ли те? — попита я той, въпреки че не беше много сигурен дали би престанал да я докосва, ако му кажеше да.

— Не — прошепна тя, неспособна да предотврати треперенето си.

Плашеше се от чувствата, които изпитваше, но не искаше той да спира.

— Добре.

Ричард отново я взе в прегръдките си и я притисна до гърдите си. Целуна я и огънят в нея забушува отново. Изправяйки се на пръсти, тя обви ръце около шията му и отвърна на целувката. Той покри с целувки шията и гърдите й, Луси задиша тежко, разтвори уста и очите й заблестяха. Усети копнеж, какъвто по-рано не беше изпитвала. Ръцете й погалиха раменете му, после гърдите му и тя се притисна още по-силно към него. Следвайки неговия пример, издърпа ризата от панталона му и я съблече, така че сега можеше спокойно да докосва тялото му.

Изведнъж и двамата усетиха, че все още седят на канапето и се отделиха един от друг. Ричард осъзна, че то едва ли е най-доброто място да съблазни съпругата си, след като на няколко крачки само от тях има легло. Взе Луси на ръце и я понесе към леглото. Тя се изчерви, когато той свали панталоните и обувките си, но не затвори очи. Но когато съпругът й посегна към връвта на долните си гащи, стисна очи. Извън топлата му прегръдка, тя потрепери. В същия миг осъзна, че макар стаята да се осветяваше само от няколко запалени свещи и огъня в камината, Ричард спокойно можеше да я види в цялата й голота. Обхвана я паника и се опита да се скрие под завивките.

Той легна на леглото и я отви.

— Нямаш нужда от тях — прошепна той. — Аз ще те стопля.

Тя поклати глава и задърпа завивките. Мислейки си, че е просто срамежлива, той сведе глава и я целуна. Тя не се отдръпна, но и не отговори на целувката му. Най-накрая той усети, че тя плаче.

— Какво те притеснява? — попита Ричард, като се опитваше да изтрие сълзите й. — Искаш да спра ли?