Аристофан - Женският празник

МНЕЗИЛОХ — тъст на Еврипид

ЕВРИПИД

СЛУГАНА АГАТОН

АГАТОН

ЖЕНА

ХОРОТ УЧАСТНИЧКИ В ПРАЗНИКА ТЕСМОФОРИИ

ДВЕ ЖЕНИ

КЛИСТЕН

ПРИТАН

СТРАЖАР — скит

Действието се развива в Атина.

Сцената представлява къщата на поета Агатон и храма на Тесмофорите.

Влизат Еврипид и Мнезилох .

МНЕЗИЛОХ (на себе си)

Ще съмне ли за мен, о Зевсе, някога?

Ще ме осмърти, от зори сме хукнали!

Кажи, преди да изхвърчи далакът ми,

къде ме водиш, Еврипиде, моля те!

ЕВРИПИД

Ненужно е да слушаш — със очите си

ще видиш!

МНЕЗИЛОХ

Как? Кажи го пак. Не трябвало

да слушам?

ЕВРИПИД

Да, което сам, с очите си

ще видиш!

МНЕЗИЛОХ

А да гледам?

ЕВРИПИД

Не, което е

потребно да се долови с ушите ти.

МНЕЗИЛОХ

Какъв съвет ми даваш! Много умен е!

Не трябва ни да гледам, ни да слушам, а?

ЕВРИПИД

Природно туй са две различни дейности.

МНЕЗИЛОХ

Кое, слухът и гледането?

ЕВРИПИД

точно тъй.

МНЕЗИЛОХ

Как тъй различни?

ЕВРИПИД

На, разграничили се:

от Хаоса се отделил пръв Етерът,

и той създал животните във себе си;

измайстори око, с което трябвало

да гледат, според сферата на слънцето;

за слух пробил фунийка във ушите им.

МНЕЗИЛОХ

Фунийка? Да не виждам и не чувам, а?

О, радвам се, че го научих, бога ми!

Прекрасна вещ е ученият разговор!

ЕВРИПИД

Таквиз от мен ще чуеш много.

МНЕЗИЛОХ

Я кажи,

при всички тези добрини ще мога ли

да усвоя двукракото куцукане 1 1 Чрез двукракото куцукане се означава пълната невъзможност за ходене. ?

ЕВРИПИД

Ела насам и слушай.

МНЕЗИЛОХ

Ей ме.

ЕВРИПИД

Виждаш ли

вратичката, хей тази?

МНЕЗИЛОХ

Мисля, виждам я,

о боже!

ЕВРИПИД

Млъквай!

МНЕЗИЛОХ

Млъквам за вратичката.

ЕВРИПИД

И слушай!

МНЕЗИЛОХ

Да, и млъквам за вратичката.

ЕВРИПИД

Тук обитава Агатон, прочутият,

трагикът.

МНЕЗИЛОХ

Агатон? По-точно кой е той?

Аз знам един… А, черният, борецът ли?

ЕВРИПИД

Не, друг един…

МНЕЗИЛОХ

Не съм го виждал никога.

Брадатият?

ЕВРИПИД

Не си го виждал никога?

МНЕЗИЛОХ

Не, мисля, че не съм го виждал, бога ми!

ЕВРИПИД

Прекарал си го, но не знаеш, сигурно.

Вратата на Агатон се отваря.

Но я да се отдръпнем, че слугата му

излиза. Носи огън, клонки миртови —

във жертва на поезията, види се.

Скриват се.

СЛУГАТА (от прага на къщата, тържествено)

В благочестие нека народът мълчи,

като сключи уста. В господарския дом

се намира на Музите сонмът, и той

в този миг съчинява поема.

Нека сдържа дихание кротък ефир,

нека тъмнозелена морска вълна

не звучи…

МНЕЗИЛОХ (тихо)

Барабам 2 2 Барабам — междуметие с което поетът изразява насмешката си над високия и наперен стил над Агатоновия слуга. !

ЕВРИПИД (тихо)

Ей, какво вика той?

СЛУГАТА

… и хвъркати породи нека заспят,

зверовете, които търчат из леса,

да останат в покой!

МНЕЗИЛОХ (тихо)

Барабам, барабам!

СЛУГАТА

Агатон сладкогласният, нашият вожд,

е отново готов…

МНЕЗИЛОХ (високо)

Да се клати ли, а?

СЛУГАТА

Кой продума това?

МНЕЗИЛОХ (тихо)

Този кротък ефир.

СЛУГАТА

… да постави на драма подпори добри.

Нови сводове свива от кръшни слова,

и едни изчегъртва, а други лепи,

метонимии, речи крилати кове,

лее восъчни форми, закръгля кълба,

прави плавен обрат…

МНЕЗИЛОХ (високо)

И се дави в разврат 3 3 Обрат… разврат — съзвучие, аналогично на което предлага и оригиналът. !

СЛУГАТА

Кой простак доближава до тия стени?

МНЕЗИЛОХ (тръгва към къщата)

Този, който и тебе, и твоя поет

сладкогласен готов е сред тия стени

с тоя грездей закръглен, и надебелен,

и изправен да ви оправи!

СЛУГАТА

От млад ще да си бил ти, старче, никаквец!

ЕВРИПИД (също тръгва към къщата; към Мнезилох)

Любезни, я пусни човека!

(Към Слугата.)

Моля те,

викни ми Агатона обезателно.

СЛУГАТА

Недей ме моли. Ще излезе ей сега.

Започва той една поема. Зима е,

та да се вият стихове е трудничко,

ако не дойде тук, отвън, на слънцето.

ЕВРИПИД

Какво да правя?