Аристофан - Женският празник

Заради него запечатват женските

покои вече и поставят лостове,

та ни следят, и най-подир отглеждат си

молоски псета 27 27 Молоските кучета (от областта Молосия, в Епир) били прочута ловджийска порода. , ужас за любовника.

И туй простете. Но каквото някога

самички стопанисвахме и вземахме —

брашно, зехтин и вино, — тези работи

са вече невъзможни. Че мъжете ни

ключета тайни носят, мръсна работа,

спартанско производство, с три езичета.

По-рано ние вратнята отваряхме,

поръчвайки халчица за три грошчета.

Но Еврипид, бедата на къщята ни,

научил ги да носят на гърдите си

печатчета със сложна червоядина.

И затова изказвам възглед: как да е

да му измислим смърт — било с отравяне,

било по други някакви си начини, —

за да умри. Туй казвам явно, другото

ще го напишем ний със секретарката.

ХОР

Никога не съм видяла

друга толкоз хитроумна,

тъй способна да говори.

Тя приказва справедливо.

Всички облици разгледа,

всичко претегли с ум и с мъдра мисъл,

тя приведе аргументи,

изнамерени добре.

Тъй че, ако заговори

сам Ксено̀къл, син Каркѝнов,

той, в сравнение със нея,

ще изглежда,

мисля, просто празнодумец.

ВТОРА ЖЕНА

И аз излизам с кратичко изказване.

Тя каза всички главни обвинения.

Ще ви река какво сама съм патила.

Умря във Кипър моят мъж, остави ми

дечица пет, които аз едвам-едвам

изхранвах, виейки венци за цветния

пазар. Добре ли, зле ли — преживявахме.

Но ето, той чрез своите трагедии

внуши, че богове не съществували,

и днес не харчим даже половината.

Затуй говоря и съветвам всички ви —

по хиляди причини накажете го!

Дивашки то ни пакости, приятелки,

отхранен сред треви и диви корени 28 28 Срв. заб. 24. !

Но тръгвам за пазара — трябва двадесет

венци да изплета за мъжки пирове 29 29 Търговията с венци за боговете не върви, но венците за мъжките пиршества спасяват положението. .

ХОР

В тази реч се проявява

нова доблест, по-блестяща

от онази.

Ей, какви ги набърбори —

все на място, все разумно,

все с една лукава мисъл,

разбираемо и ясно!

Авторът на тази дързост

трябва здраво,

с лихва да ни заплати!

МНЕЗИЛОХ

Това, че като чухте за злините му,

жени, към Еврипид възнегодувахте

и яростта преля, не е за чудене.

И аз сама — заклевам се в децата си —

го ненавиждам, ако съм на себе си.

Обаче да се разберем! Самички сме,

оттук не ще излезе нито думица.

Защо го обвиняваме чак толкова

и ни тежи, че сочи прегрешения

две-три, когато с хиляди ги имаме?

Мълча за други, ще река за себе си —

аз имам сума грехове. Най-страшен бе

грехът, когато трети ден бях женен,

а пък до мен мъжът ми спеше. Имах аз

приятел, който, като бях момиченце

седемгодишно, ми отне моминството.

Та той от страст зачука на вратата ми.

Разбрах и тайно слязох от постелята.

Мъжът ми пита: „Де отиваш?“ Казвам му:

„Стомах ме вие, мили мъжо, зле ми е,

та в нужника отивам.“ — „Е, върви тогаз!“

И той застрива хвойна, копър, мащерка.

Залях с вода, за да не скърцат, пантите,

и ей ме при любовника. Изклати ме,

прегъната до вънкашния жертвеник

и хваната за лавъра му. Виждате,

туй Еврипид не го е казвал никога.

Не казва също как се клатим с робите,

с конярите, когато друг си нямаме,

ни как, след като нощем сме се връткали,

чеснов лук дъвчем сутрин, та дохождайки

от пост мъжът, като надуши чесъна,

да не помисли нещо лошо.

(Към една съседка.)

Гледаш ли,

не го е казал! Дрънкал е за Федра ли?

Какво ни е на нас? Ала не казва той

как някоя жена, като показвала

на своя мъж наметката си — гледай я

на светлото! — облича си любовника

във нея и го пуща — туй не казва, де!

А зная друга — десет дена викала,

че ражда, и накрай купува бебенце.

А пък мъжът й тича за лекарствата,

по-бързо да роди. Донася бабичка

в гърне детето, пълна му устичката

със мед, да не пищи. По знак на бабата

онази вика: „Бягай, мъжо, почнах май

да раждам!“ А пък то — детето, ритнало

гърнето. Той, мъжът, изтичал радостен,

тя дръпнала меда, детето ревнало.

И тая мръсна бабичка изтичала

с усмивка към съпруга и му казала:

„Роди ти лъвче, лъвче, твое копие,

във всичко като тебе, и пишлето му

е също като твоето — шишарчица!“

Нима не вършим тази подлост? Вършим я!

След туй от Еврипид се възмущаваме,