Аристофан - Женският празник

АГАТОН

Ако създава мъжки, в организма му

това е налице. Каквото нямаме,

добиваме посредством подражание.

МНЕЗИЛОХ (тихо)

А пишеш ли за са̀тири 11 11 Са̀тири (ед. ч. сàтир) — горски и полски божества, получовеци-полукозли, спътници на бог Дионис, олицетворения на мъжката полова сила. Последното прави разбираема репликата на Мнезилох. , повикай ме,

с навирен член отзад ще ти съдействувам.

АГАТОН

Но впрочем гледка твърде неприятна е

поет космат и селяндурин. Знай все пак,

че оня Ибик, Анакрѐон теоски 12 12 Теоски — от Теос, град в Мала Азия. ,

Алкей, които вляха сок във песните —

със панделки, по женски, са се носили.

И Фрѝних — ти си чувал, без съмнение —

бил хубав, но и се обличал хубаво.

И драмите му затова са хубави.

Човек твори съгласно естеството си.

МНЕЗИЛОХ

Фило̀къл е грозник и с грозно творчество,

Ксено̀къл е злобник — със злобно творчество,

а Теогнид безлик — с безлико творчество.

АГАТОН

Естествено. Разбрах аз тези работи

и сам поправих себе си.

МНЕЗИЛОХ

Как моля те?

ЕВРИПИД

Ха стига лая. Като почнах работа

на неговата връст, и аз бях същият.

МНЕЗИЛОХ

Блазе ти за такова възпитание!

ЕВРИПИД

Но да река защо съм тука.

АГАТОН

Слушам те.

ЕВРИПИД

„Мъдрецът, Агатоне, може в малка реч

да изрази красиво много работи 13 13 Стихове от Еврипидовата трагедия „Еол“, недостигнала до нас. “.

И аз, ударен от внезапно бедствие,

дойдох при тебе със молба.

АГАТОН

С каква молба?

ЕВРИПИД

Жените днес, в деня на Тесмофорите,

ще ме погубят, че ги черня в драмите.

АГАТОН

С какво ще ти помогнем следователно?

ЕВРИПИД

Ти всичко можеш. Седнеш ли инкогнито

между жените, както имаш женски вид,

и реч за мене издържиш, избавен съм.

Ти само би говорил по достойния

за мене начин.

АГАТОН

Защо не си поемеш сам защитата?

ЕВРИПИД

Ще ти обадя. Най-напред: познават ме,

па съм и стар, и побелял, с брадище съм,

а ти си краснолик и бял, избръснат си,

гласът ти — женски, нежен си, приятен си.

АГАТОН

Чуй, Еврипиде…

ЕВРИПИД

Да?

АГАТОН

и писа някога:

„Ти с радост гледаш светлината, смяташ ли,

че татко ти не й се радва?“ 14 14 Пасаж из Еврипидовата трагедия „Алкестида“ (думи на стария Ферет към сина му Адмет).

ЕВРИПИД

Мое е.

АГАТОН

Тогава не очаквай, че бедата ти

ще носим ние. То ще е безумие.

Каквото си е твое зло, носи си го.

Че трябва да понасяме теглата си

съвсем не с хитрост, ами чрез търпение.

МНЕЗИЛОХ (тихо)

Ти, педеро, си си разтегнал задника

съвсем не с думи, ами чрез търпение.

ЕВРИПИД

Защо се плашиш да вървиш на празника?

АГАТОН

По-зле то тебе ще умра.

ЕВРИПИД

Но как?

АГАТОН

Е как!

Като крадец на нощните им тайнства

и похитител на Киприда — женската.

МНЕЗИЛОХ (тихо)

Я, ти крадец! По-скоро са те минали.

Но все пак твоят предлог е внушителен.

ЕВРИПИД

Какво ще го направиш ли?

АГАТОН

Не ме моли.

ЕВРИПИД

О, триж нещастен аз! Умрях!

МНЕЗИЛОХ

Приятелю,

роднино, Еврипиде, не губи кураж!

ЕВРИПИД

Добре, какво да сторя?

МНЕЗИЛОХ

Него поврага

прати, а мен използувай за нужното.

ЕВРИПИД

Понеже само ми се предлагаш, ха сега,

свали си тая дрешка.

МНЕЗИЛОХ

На земята е.

Сега какво?

ЕВРИПИД (посочва брадата на Мнезилох)

Това, ей тук, обръсваме,

а долното ще обгорим.

МНЕЗИЛОХ

Съгласен съм.

Не бих ти правил инак предложение.

ЕВРИПИД

Бръснач ти носиш, Агатоне, винаги,

я дай един за малко.

АГАТОН

От кутийката,

ей там, вземи самичък.

ЕВРИПИД

(Към Мнезилох)

Благороден си.

Седни. Надуй едната буза, дясната.

МНЕЗИЛОХ

Ох, ох!

ЕВРИПИД

Какво крещиш? Млъкни, че иначе

ти бутвам тапа!

МНЕЗИЛОХ (хуква)

Олеле, ох, олеле!

ЕВРИПИД

Ей, ти, къде тъй?

МНЕЗИЛОХ

В храма на богините.

Кълна се, не оставам тука повече

да бъда клан!

ЕВРИПИД

Ще ти се смеят хората,

тъй както си, с лице полуобръснато!

МНЕЗИЛОХ

Не ме е грижа!

ЕВРИПИД

В никой случай, бога ми,

ела, не ме оставяй!

МНЕЗИЛОХ (връща се пряко воля)

Аз нещастният!

ЕВРИПИД

Спокойно! Наведи глава! Не се върти!

МНЕЗИЛОХ

Му-му!

ЕВРИПИД

Какво мучиш? Приключи хубаво.

МНЕЗИЛОХ

Ох, аз, нещастен! Новобранка истинска!

ЕВРИПИД

Не се грижи! Видът ти ще е прелестен!