вейко на златоока Латона,
и ти, почитани Посейдоне,
царю на морските бездни,
напусни дълбините рибообилни 20 20 Епитетът рибообилен , отнесен към морето, е свързан с Омировата поетическа традиция.
,
бясно разбунени! Щерки на морския Нерей,
нимфи, скитници планински!
Нека златна лира
прокънти със тези наши
молебствия! Да бъде плодоносно
събирането на жените
благородни от Атина!
ЖЕНАТА
На боговете от Олимп — на мъжките
и женските, — и от Пито̀ — на мъжките
и женските, — от Делос — пак на мъжките
и женските, на всички други — молим се!
И ако някой готви зло за женския
народ или пък преговаря с персите
и с Еврипид, за да съсипят някак си
жените, или смята да тирунствува,
или да доведе тиран 21 21 Атѝняните били много чувствителни на темата тирания, името тиран им било омразно, и все пак втората половина на V в.пр.Хр. предлага много примери, когато вождове на демокрацията се държат като тирани, като неограничени монарси.
, или пък е
издал, че някоя жена откраднала
дете; ако робинята на някоя
жена се разбърбори пред съпруга й
или, като я пратят с вест, подправи я;
или ако любовник мами някоя
и никога не дава обещаното,
ако на мъж подарък прави бабичка,
ако приема да от други някоя
и тъй предава за пари любимия,
ако търговецът или търговката
ни лъжат във парите или в мярката —
да пукнат и самите те, и тяхната
фамилия! А пък за нас — молете се
небето да ни дава всяко щастие!
ХОР
И ние молим с теб: дано
за този град и за народа
молитвите докрай да се изпълнят,
а най-много да сполучат
отличните ораторки, които пък
ни мамят и престъпват тези клетви
тържествени, от жажда за облага
и във вреда на всички нас,
или желаят да смутят
декрети и закон
и съобщават на врага ни
нашите тайни,
или докарват персите у нас
за гибел на страната,
са безбожни престъпници спрямо града.
Ти, вседържителю,
Зевсе, потвърди това,
та боговете да ни подкрепят,
макар че сме жени 22 22 Последният стих е комическо противоречие със сериозния тон и смисъл на предходното.
!
ЖЕНАТА (в роля на глашатайка)
Хей, чуйте всички! Женското събрание
реши, при председателката Тимоклия,
ораторка — Сострата, протоколчица —
Лизила, да се свика заседание
на празника във чест на Тесмофорите,
на неговия втори ден, на ра̀нина,
когато сме свободни, да разгледаме
проблемата за Еврипид, как именно
да се накаже. Ние всички смятаме,
че е престъпник. Има ли оратори?
ПЪРВА ЖЕНА
Аз.
ЖЕНАТА
Но сложи венеца на главата си 23 23 Ораторите в Народното събрание, преди да започнат речта си, поставяли венец на главата си.
.
ХОР
Шът! Внимание! Мълчете!
Тази се изкашля
по ораторски. Изглежда,
дълго ще приказва.
ПЪРВАТА ЖЕНА
Заклевам се в богините, не с някаква
амбиция взех думата, приятелки.
От дълго време страдам аз, нещастната,
когато гледам как сме злепоставяни
от Еврипид, сина на продавачката
на зеленчук 24 24 Една от постоянните закачки на Аристофан спрямо Еврипид, срв. напр. заб. 22 към „Ахарняни“ — Аристофан често се глуми над факта, че майката на Еврипид била продавачка на зеленчук.
, с безчетни унижения.
Че с кой порок не е натрил челата ни?
Къде не ни е клеветил? Та стигат му
трагически актьори, хор и зрители,
да ни нарича блудници, развратници,
пияници, бъбривки и предателки,
нищожества и напаст за мъжете ни!
А те, едва се върнат от театъра,
и гледат изпод вежди, дирят няма ли
укрит любовник някъде из къщата.
Това, което някога сме вършили,
сега не може. Той внуши на нашите
мъже безброй злини. Плете ли някоя
жена венец, изглежда, че е влюбена.
Събори прибор, шетайки из къщата —
мъжът я пита: „За кого си мислеше?
Бездруго за коринтския ни гостенин 25 25 Стих из Еврипидовата трагедия „Стенебея“, недостигнала до нас.
!“
Сестрата болна, ей го братът, казва й:
„Цвета ти ми се вижда подозрителен!“
Нататък. Иска някоя бездетница
да вземе чуждо — просто невъзможно е.
Мъжете край жените си насядали.
Пред старите мъже, които вземаха
девойки, той ни клевети, та старците
не искат да се женят вече, казвайки:
„За стар съпруг жената е владетелка.“ 26 26 Стих из Еврипидовата трагедия „Феникс“, недостигнала до нас.
Читать дальше