Дъглас Адамс: Животът, Вселената и всичко останало

Артър не се обезпокои да му отговори.

— Африка беше много интересна — каза Форд. — Държах се много странно там.

Той се взря замислено в далечината.

— Започнах да бъда жесток с животните — каза той весело, — но само като хоби.

— Така ли? — попита Артър предпазливо.

— Да — увери го Форд. — Не искам да те разстройвам с детайли, защото те ще…

— Какво?

— Те потиснат. Но може да ти е интересно да знаеш, че моите две ръце са отговорни за извратения вид на някои животни, които ти познаваш от по-късните векове. Опитах се да науча жираф да лети. Вярваш ли ми?

— Разкажи ми — каза Артър.

— По-късно. Ще ти спомена само, че ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ казва.

— ПЪ…?

— Пътеводителят. ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ. Помниш ли?

— Да. Помня, че го изхвърлих в реката.

— Да — каза Форд, — но аз го хванах с въдица.

— Не ми го каза.

— Не исках да го изхвърлиш отново.

— Стига толкова — допусна Артър. — Какво казва?

— Какво?

— Какво казва ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ?

— ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ казва, че съществува изкуство да се лети — каза Форд, — или по-скоро умение. Умението се заключава в това да се научиш как да се хвърлиш на земята и да не я улучиш.

Той се усмихна леко, посочи колената на панталоните си и вдигна ръце, за да се видят лактите му. Те бяха разкъсани и пробити.

— Досега не се справях много добре — каза той и протегна ръка. — Много се радвам да те видя отново, Артър — добави той.

Артър разтърси глава във внезапен пристъп на емоционалност и объркване.

— Не съм виждал никого от години — каза той, — никого. Почти мога да си припомня как се говореше. Практикувах да говоря с… да говоря с… как се казваха тези неща, с които ако говориш, хората те мислят за луд? Като Джордж Трети?

— Крале? — предположи Форд.

— Не, не — каза Артър. — Нещата, на които той е говорел. Ние сме заобиколени от тях по божията воля. Лично аз съм засадил стотици. Дървета! Практикувах да разговарям с дървета. За какво е това?

Форд все още държеше ръката си протегната. Артър я погледна неразбиращо.

— Ръкувай се — подсказа му Форд.

Артър го направи, отначало нервно, като че ли ръката можеше да се превърне в риба. После я сграбчи енергично с двете си ръце с придошло чувство на облекчение. Той я разтърси и я разтърси…

След малко Форд намери за необходимо да престанат. Те се изкачиха до върха на най-близката скална издатина и разгледаха околността.

— Какво стана с Голгафринчънците? — попита Форд.

Артър сви рамене.

— Повечето от тях не можаха да изкарат зимата преди три години — каза той, — а малкото, които преживяха до пролетта, казаха, че излизат във ваканция, и отплуваха на сал. Историята казва, че трябва да са оцеляли.

— Хх — каза Форд. — Добре, добре. — Той опря ръце на бедрата си и огледа празния свят. Внезапно той усети изблик на енергия.

— Тръгваме — каза развълнувано той и потръпна от енергията.

— Къде? Как? — попита Артър.

— Не знам — отговори Форд, — но току-що почувствувах, че сега е момента. Ще се случат някои неща. Тръгваме. — Той понижи гласа си до шепот.

— Открих — каза той, — изкривявания в коритото.

Той се взря проницателно в далечината и изглеждаше, че иска точно в този момент вятърът драматично да развее косата му, но точно в този момент вятърът беше зает да глупее с няколко листа наоколо.

Артър го помоли да повтори това, което току-що беше казал, защото изобщо не беще схванал значението му. Форд го повтори.

— Коритото? — попита Артър.

— Пространствено-временното корито — каза Форд, и тъй като вятърът духна леко точно в този момент, той се озъби срещу него.

Артър кимна, после прочисти гърлото си.

— Да не би да става дума — попита той внимателно, — за някакъв вид Вогонска пералня, или за какво говорим?

— Въртопи — каза Форд, — в пространствено-временния континуум.

— Аха — кимна Артър, — тия ли? Той ли? — Той пъхна ръцете си в джобовете на шлифера и погледна разбиращо в далечината.

— Какво? — попита Форд.

— Хм, кой — каза Артър, — точно е Еди 1 1 Eddie на английски означава и Еди(име), и въртоп (Б. пр. ) тогава?

Форд го погледна сърдито.

— Ще ме слушаш ли? — изсъска той.

— Слушах те — каза Артър, — но не съм сигурен, че помага.

Форд го сграбчи за реверите на шлифера и му заговори толкова бавно и ясно и търпеливо, като че ли говореше на някого от счетоводния отдел на телефонна компания.

— Сигурно — каза той, — има някакви зони… — каза той, — на нестабилност… — каза той, — във фабриката — каза той…