Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

Пери моментално усети познатия тласък, когато хиляди литри вода изпълниха аварийните резервоари на подводницата.

„Полярен страж“ се спусна под остър ъгъл надолу.

Пери се взираше навън, без да мига, несигурен дали ще успеят да избегнат сблъсъка, докато ледената стена се носеше към тях като странна синя секира. Сега всичко се свеждаше до надпревара между плаваемостта на леда и тежестта на аварийния им баласт. Първи надолу се насочи носът на подводницата. Всички се вкопчиха в скобите. Някакъв бележник се плъзна по наклонения под.

Чуха се сподавени викове, но Пери не им обърна внимание. Беше безсилен. Можеше само да гледа. Сблъсъкът щеше да е фатален. На километри наоколо нямаше подходящо място за издигане на повърхността. Макар че „Полярен страж“ бе построена именно за суровите условия на Арктика, всичко си имаше граници.

Падащата ледена стена изпълни света пред тях. Подводницата продължи да се спуска. Сглобките започнаха да пукат и да скърцат от внезапната промяна в налягането, докато се носеха надолу към ледените дълбини.

Изведнъж непосредствено под бавно падащата ледена грамада се появи открито пространство. Подводницата се устреми към него.

Ледът се плъзна на сантиметри над тях. Пери вдигна глава и видя ледения ръб по протежение на прозрачния купол отгоре. Можеше да различи пиктографските редове от водорасли по повърхността. Задържа дъх, готов всеки момент да чуе писъка на метала и рева на сирените. Но единственият звук си остана равномерното съскане на генераторите на кислород.

След проточила се цяла вечност половин минута Пери си позволи да издиша и се обърна към интеркома.

— Капитанът до мостика — каза той. — Добра работа, момчета.

— Изпразвам резервоарите — отвърна командир Брат. В гласа му се усещаше облекчение и гордост. Подводницата бавно зае хоризонтално положение. — Надявам се да не ни се налага да повтаряме упражнението.

— И аз — съгласи се Пери. — Но ще се наложи да направим още една бавна обиколка и да огледаме района от безопасно разстояние. Обзалагам се, че срутването е причинено от „Дълбочинно око“. — Той хвърли поглед към Аманда, спомняйки си тревогите и заради вибрациите и загряването. — Налага се да направим снимки, нали тестваме проклетото нещо.

Командир Брат потвърди.

— Кормчия, пълен десен двигател — нареди той. — Бавно напред. Заобиколи.

Подводницата се отдалечи от ледената планина в бавен кръг. Пери приближи до редицата видеомонитори.

— Можем ли да видим отблизо зоната на разцепването?

— Да, сър — кимна един от техниците.

Аманда заговори, като леко сливаше думите от вълнение:

— Не бяхме очаквали подобно нещо.

— Тъкмо затова сме на пробно плаване — потупа я по ръката той. — Ако не те раздруса веднъж-два пъти, значи не си свършил работата си.

Лицето и остана напрегнато въпреки тромавия му опит да се пошегува.

Неговото сърце също туптеше бясно от преживяното. Наведе се към монитора, докато техникът фокусираше външните камери. Грапавият леден ръб се очерта ясно на екрана.

— Какво е това? — попита Аманда и посочи към едно тъмно петно. — Можеш ли да увеличиш образа?

Техникът кимна и завъртя някакво копче. Петното се уголеми и изпълни екрана. Не беше лед или скала, а нещо необичайно. „Полярен страж“ се завъртя и прожекторите го осветиха. Беше черно, ъгловато. Изкуствено.

Докато гледаше уголемения образ, Пери разбра какво вижда — носа на друга подводница, замръзнала като клечка в сладолед. Отиде до прозрачната стена и се загледа натам. Едва успя да различи стърчащия от леда нос. Подводницата беше стара, направо древна.

„Полярен страж“ заобиколи на безопасно разстояние.

— Наистина ли е това, което си мисля? — едва успя да промълви доктор Уилиг.

— Подводница — кимна Пери. Можеше да разпознае всеки модел от пръв поглед. — Според мен е от Втората световна война. Руска, 1-серия.

— Това потвърждава предишното ни откритие — обади се Аманда. Стоеше до двама други изследователи. Лицето и вече започваше да възвръща цвета си. — Заради което те повиках тук.

— И какво е то? — извърна се към нея Пери.

Тя посочи към друг монитор.

— Засякохме и очертахме това малко по-рано с „Дълбочинно око“ — Екранът показваше триизмерно изображение на ледения остров. Разделителната способност бе перфектна, но Пери не забеляза нищо особено. — Покажи му — продължи Аманда и докосна рамото на единия от техниците.

Той натисна няколко клавиша и изображението на ледената грамада от плътно стана полупрозрачно. Във вътрешността на острова ясно се очертаха коридори и подобни на гигантски шайби помещения, издигащи се едно над друго нагоре към повърхността.